Есенен мост

— Не казвам, че ще го направи — рече Хейко. — Може би ще бъде щастлив. Но той е велик владетел. Великите владетели имат причини, които обикновените хора нямат. По-добре е да се избегнат ненужните рискове, нали?

Очите на Старк блуждаеха, той изглеждаше зле.

Хейко изпита голямо съчувствие към него. Ако можеше, би му го обяснила по-добре, но тя самата чувстваше несигурност.

Въпреки че й призна, че я обича, Генджи я изпрати на далечно изгнание. Той, разбира се, не го нарече така. Беше й поверил огромно богатство в злато и й поръча да създаде солидна база на рода в Америка. Беше помолил Матю Старк, доверения си американски приятел, да я защитава и да я напътства в родината си. Но обикновеният факт си оставаше и беше неопровержим: сега ги разделяше един цял океан, и то защото Генджи се беше разпоредил така.

Тя вярваше, че той я обича. Начинът, по който я гледаше, начинът, по който я докосваше, интонацията на гласа му, изражението на лицето му — дори ритъмът на дишането му, когато спеше до нея — всичко това й говореше, че любовта му към нея беше силна колкото и нейната към него, а за нея нямаше нищо по-силно в този живот.

И въпреки това тя се намираше на това чуждо място, а той беше на другия край на света. Защо я беше отпратил? Щеше ли някога да разбере? А когато научеше, че се е родило детето му, какво щеше да направи? Ще се разпореди ли да се върне? Ще заповяда ли детето да бъде убито, както и нея самата?

Хейко положи ръка на все още малката подутина на корема си. Ако детето оцелееше — ако беше момче… Но нямаше смисъл да се отдава на предположения. Засега единственото, което трябваше да прави, бе да чака. Да чака и да се грижи добре за себе си. Времето щеше да отговори на всички въпроси. Времето и Генджи.

Тя затвори очи и се усмихна, не след дълго кротко заспа.

Старк не смееше да помръдне. Хейко се бе облегнала на него и спеше. Беше толкова дребна и нежна, а пътуването бе тежко.

Тя носеше дете.

Направо не му се вярваше. Тя самата приличаше на дете, прекалено млада, за да се изправи пред смъртните опасности на раждането. Новородените, които умираха, бяха толкова, колкото тези, които оцеляваха, и също така често вземаха със себе си и майките си. Към рисковете, които криеше природата, се добавяше и напълно неочакваната заплаха, която според Хейко идваше от Генджи.

Старк усети, че се изчервява от срам. Той я бе попитал защо, но знаеше защо. Поне едната възможност му бе известна. Той не си бе представял никога, че може да се влюби в Хейко, и затова не се бе пазил от това. Беше се притеснявал да не се случи с Емили Гибсън, неговата спътница мисионерка в Япония. Осемнайсетгодишна, тя притежаваше изумителна златна красота, момиче, което разцъфваше като жена. Чарът й беше толкова очевиден, че на Старк не му беше трудно да държи сърцето си затворено за нея. Пътуването му в Япония бе въпрос на живот и смърт. Нямаше място за разсейване с любовни връзки. Той не се бе пазил от Хейко, защото подобна възможност изобщо не му бе минавала през ум. Тя бе японка. Беше гейша. Беше любовница на владетеля Генджи. По ирония на съдбата у него се появиха чувства към нея не само заради красотата, но и заради смелостта й. Въпреки миниатюрната си фигура и очевидната й крехкост в два случая тя бе убила общо двайсет тежковъоръжени самураи със собствените си изящни малки ръце — не с огнестрелно оръжие, а с ръце, нож, меч и летящи остриета, наричани шурикен. По времето, когато той си даде сметка, че възхищението му премина в нещо по-силно, беше твърде късно да отрича.

Той я обичаше.

Дали Хейко се страхуваше от гнева на Генджи, защото знаеше за чувствата на Старк? Да не би той неправилно да подозираше, че тези чувства са били приведени в действие? Ако беше така, щеше ли да я изпрати със Старк и да поиска от него да се грижи за нея?

Нямаше смисъл да се пита. Старк не разбираше като цяло японците, а Генджи го объркваше много повече от останалите. Хейко несъмнено бе права в едно: мотивите на великия владетел бяха винаги комплексни и невъзможни за разбиране. Трябваше да изчака и да види.

Беше ли възможно Генджи да нареди детето да бъде убито, след като се роди? Старк го познаваше като любезен и мил човек, чието поведение и дела твърде много се различаваха от свирепите воини, които той командваше. Ако не беше добре осведомен, никога не би помислил, че той е способен на някакви жестокости. Той обаче беше свидетел на най-шокиращото клане, извършено под командването на Генджи, и бе чул ужасяващи слухове за още по-лоши масови екзекуции. Само преди няколко месеца Генджи поведе хората си, които изклаха цяло село. Повече от сто души — сред които жени, деца и дори пеленачета — бяха брутално избити, а селото — изгорено до основи. Така говореха слуховете, но никой не ги отричаше. Защо бе направено? Никой не знаеше. Беше заповядано и заповедта бе изпълнена. На самураите това им стигаше.

Старк знаеше, че ако Генджи даде заповед, Джиро и Шоджи няма да се поколебаят. Нито Хейко.