Есенен мост

Не, това нямаше да се случи. Нямаше да позволи да се случи. Беше се бил редом с двамата самураи, но щеше да ги застреля като бесни животни, преди да е допуснал да сторят нещо на детето на Хейко. Ами Хейко? Ако той просто й отнемеше детето, за да не й позволи да се подчини на заповедите на Генджи, тя щеше да убие себе си, защото не е изпълнила нарежданията му. Трябваше да намери начин да спаси и детето, и Хейко, ако се стигнеше дотам. Как? Той не знаеше.

Почувства как Хейко се е сгушила уютно на гърдите му. Собственото му дишане започна да се забавя като нейното, докато тя спеше.

Преди да дойде детето, щеше да мине половин година. Беше твърде рано да се тревожи, а може би той се тревожеше напразно. Накрая всичко можеше да завърши благополучно.

Беше по-лесно да се надява, отколкото да вярва, а да се надява не беше толкова лесно.

През първия час от раждането Хейко започна да кърви. Лекарят каза:

— Известно количество кръв е съвсем естествено да изтече. Няма причина за притеснение.

На петия час кръвотечението стана обилно, а детето още не се бе показало.

Лекарят се обърна към Старк:

— Не мога да направя нищо да спра кръвта, докато детето не напусне утробата й.

На петнайсетия час Хейко се бореше да остане будна. Чаршафите и кърпите ставаха тъмночервени, щом бъдеха подменени.

Лекарят отбеляза:

— Ако заспи, ще загубим и двамата.

На двайсетия час Хейко направи последния напън, който изведи детето й на бял свят, и изгуби съзнание. Бебето, здраво и силно, започна да реве с мощните си нови дробове.

Докторът обеща:

— Ще се опитам да я спася, мистър Старк, но трябва да проявите разбиране, че тя е дребна жена, а загуби много кръв.

— Тя има куража на десетима мъже — отговори Старк.

— Да, сър, без съмнение — съгласи се лекарят. — Но този десеторен кураж се съдържа в едно малко човешко тяло.

— Ще го нарека Макото — каза Хейко. Тя лежеше в леглото, момченцето бе завито в пелени и тя го държеше. Беше дарила владетеля Генджи със син и наследник. Неговата заповед да се върнат в Япония щеше да се получи, щом разбереше. — Макото означава истина.

Хейко си представи зелената растителност в Япония в момента, когато преминаваше в оранжево и с това сигнализираше за приближаващото начало на зимата. Тя винаги бе обичала есента, никога не бе изпитвала меланхолия заради падащите листа и изсъхването на летните цветя. След всяка зима пролетта отново се раждаше.

— Макото е добро име — съгласи се Старк. За да не я тревожи, той се бореше мъжки с напиращите сълзи.

„Спрях кървенето — бе му казал лекарят, — но само защото й бе останало да загуби съвсем малко кръв. Ще започне отново. Съжалявам, мистър Старк.“

— Прилича много на владетеля Генджи, нали? — попита Хейко.

— Красив е — отвърна Старк — като майка си.

Хейко се усмихна. Въпреки че бе много слаба и бе восъчнобледа заради загубата на кръв, усмивката й бе сияйна като зората.

— Ласкател — промълви тя. После веждите й се извиха от безпокойство и тя махна пелената от лицето на Макото. — Така е, нали? Не прилича много на мен, нали?

— Защо се мръщиш? — попита я Старк. — Той би бил щастлив да прилича на теб. Това ще го направи по-красив от тези герои на кабуки, които вие, жените, обичате толкова много.

— Той няма да е герой на кабуки — възрази Хейко. — Той ще е следващият велик владетел на Акаока. За него ще е много по-добре да прилича на баща си. Официалната му майка най-вероятно ще го обича.

— Майката на момчето си е майка на момчето — каза Старк. — Какво общо има „официалната“ с това?

— Аз не съм от благороден произход — обясни Хейко. Тя опря лицето си в неговата мека и пухкава малка бузка. Той продължаваше да спи блажено. — Владетелят Генджи трябва да има жена с благороден произход за съпруга. Тя ще бъде майка на Макото. — Тя видя изражението на лицето на Старк и каза: — Не се натъжавай толкова. Ще го виждам достатъчно често. Владетелят Генджи ще построи отделен дом за мен. Може да ме издигне до наложница. А ако не, това не е от особено значение. Моят син е негов наследник.

След час кръвта отново започна да тече. Хейко каза:

— Умирам.

— Не — възрази Старк. — Не.

— Донеси Макото.

Сачико донесе спящото бебе до леглото на Хейко и й го подаде. Хейко поклати глава.

— Дръж го ти, Сачико. Не позволявай да почувства болката от смъртта. Дръж го и се грижи за него, докато владетелят Генджи не нареди да се върне в родината си.

Сачико се опита да отговори, но не успя. Притиснала бебето към гърдите си, тя бавно се отпусна на колене и заплака неудържимо.

Хейко се обърна към Старк:

— Ние не се страхуваме от смъртта. Ние с теб сме били нейни пратеници много пъти, за да се страхуваме от нея.

— Не — отсече Старк.

Хейко протегна ръка към него.

— Помогни ми да се изправя. Искам да видя Япония.

Хейко се бе отпуснала върху Старк на седалката на файтона. Спряха на върха на възвишение, което гледаше на запад към Тихия океан.

Въпреки че утринта бе ясна, Хейко каза:

— Мъгла. Винаги съм обичала мъглата. Когато я гледам, почти мога да повярвам, че най-невъзможните мечти се сбъдват.

— Хейко — изрече името й Старк.

Ала тя вече си бе отишла.