Есенен мост

Християните, дори лошите християни, разбираха, че бракът съществува за целите на създаването на потомство, а не като средство, разрешаващо сексуални отношения. Затова у тях имаше бариера на съзнанието, която служеше като защита срещу най-лошите животински наклонности. За Генджи такива бариери не съществуваха. Той беше преди всичко японец, а хората от тази страна не признаваха нищо за забранено, тъй като се смяташе за желано и от двете страни. Всъщност, след като жената станеше интимен партньор на мъжа, се подразбираше, че е съгласна за всеки следващ акт, а тези актове бяха твърде многообразни и включваха действия, които можеха да бъдат тълкувани като перверзни, жестокости и престъпление, наказвано със смърт според законодателството и морала на западните държави.

Тя не бе търсила да разкрие тези ужасни истини. След като бе живяла в тази страна шест години, бе невъзможно да не ги открие. Първите признаци усети чрез думите, чути от дамите и прислужниците в домакинството. Техните коментари за връзките им предполагаха поведение, напълно лишено от нравственост. Това бе последвано от инцидент в библиотеката на замъка, където тя попадна на колекция от книги и свитъци, които преди бяха убегнали от вниманието й. Първата, която отвори, съдържаше множество илюстрации на интимно поведение с най-противен характер, влошен още повече от изобразяването на мъжки и женски гениталии в уголемен размер и цветни. Ужасена, тя затвори книгата почти в същия миг, в който я отвори. Този мимолетен поглед обаче със сигурност завинаги беляза паметта й. Мина още около час, преди да събере кураж и да отвори следващата книга. Не го направи от похотливо любопитство, а в опит да започне да разбира по-добре хората, сред които живееше. Да познава слабостите им бе първата стъпка в намирането на средството.

Втората книга съдържаше обикновени скици с мастило, не повече от рисунки, но това, което изобразяваха, бе още по-лошо. Бяха показани голи жени в гротескни, неприятни, непристойни пози. Японският на Емили съвсем не бе добър, но тя можеше да чете сносно и разбра, че това е книга с подробни указания за сексуално мъчение.

Остави книгите където си бяха и бързо отиде в кабинета си. Когато Ханако дойде да й помогне, Емили се опита да обсъди въпроса. Но как бе възможно добродетелна жена да говори за подобни неща дори с най-доверената си приятелка? Няколко пъти Емили се опита, но езикът й се връзваше и тя само се изчервяваше. Накрая не каза и дума по въпроса.

После Ханако си тръгна и Емили нямаше към кого да се обърне. Трябваше да разчита на себе си.

Щеше да се уповава на Бог да й покаже пътя. Но докато стоеше пред огледалото, толкова ослепителна в сватбената си рокля, тя не виждаше изход, никакъв изход.

Започна да се съблича.

Най-лошото, пред което щеше да се изправи, не беше физическият акт, а изповедта. Тя мамеше, откакто бе пристигнала в Япония, като се показваше чиста и свята. Не беше това, за което се представяше.

Не беше девствена.

Въпреки че обстоятелствата по нейното оскверняване не бяха резултат от неин избор, тя не можеше да се оправдае, че бе скрила този факт от Генджи. Беше се случило, когато бе почти дете и бе брутално насилена. Но това не променяше факта, нито намаляваше срама. Трябваше да му каже преди брака. Тя искаше, възнамеряваше — но някак си никога не се появи подходящ случай. Сега трябваше да му каже, преди той сам да е разбрал.

Дали щеше да посрещне новината с леко разочарование или с гняв?

Беше виждала Генджи ядосан само веднъж. В този случай беше обезглавил човека, предизвикал неодобрението му.

Генджи влезе в сватбената стая, сърцето му бе изпълнено с лошо предчувствие. Вече не се тревожеше за видението, което пророкуваше гибелта на Емили при раждането на детето им. Бяха решили заедно да вървят напред. Щяха да живеят и умрат с последиците от своето решение. То не съдържаше далечен умисъл. Безпокойството му не беше причинено от събитие в далечното бъдеще, а от това, което щеше да се случи незабавно: консумацията на техния брак.