Есенен мост

От първия му опит на дванайсет години партньорките му бяха почти изключително жени с богат опит в интимното изкуство. Когато бяха девственици, както двете наложници, които придоби напоследък, те бяха млади жени, добре обучени и подготвени да носят удоволствие и да изпитват удоволствие. Девствеността им бе изискване заради положението им в живота — потенциални майки на наследника на владетеля, — а не резултат на липса на желание, на невежество или отсъствие на възможност. Репутацията му на опитен любовник, макар и може би не съвсем неоправдана, беше постигната чрез взаимни мними съблазнявания, преструвки, следващи модела на отдавнашната традиция на благородническите романтични връзки. Съвършенството на неговите прояви беше единствената цел на жените, с които той спеше. Ако не беше съвършен, тогава те щяха да бъдат виновни, тъй като спалнята беше полето на техните действия, а арсеналът им бяха интимните им умения. Разбира се, Генджи се отнасяше с нужното внимание. Беше научил много уроци от най-добрите специалистки в страната и ги бе научил добре. Въпреки че нямаше начин да бъде абсолютно сигурен в чувствата на жената, той бе основателно уверен, че не му липсват способности.

Едва когато напусна празненството, за да отиде при невестата си, притесненията му го връхлетяха с пълна сила.

Той нямаше и най-малка представа как да се държи с жена, която не знаеше нито как да води, нито как да го следва. За разлика от това, абсолютната и плашеща реалност, че тя е американка и е християнска мисионерка, напълно бледнееше.

Емили чу на вратата да се чука. Единственият, който чукаше, бе Генджи. Всеки друг следваше установения навик да съобщава за присъствието си гласно. Той чукаше, за да може тя да разбере кой е.

В приповдигнатото й емоционално състояние осъзнаването на този факт предизвика сълзи в очите й. В следващия момент тя успя да възвърне самоконтрола си и да каже:

— Влез.

Генджи видя, че Емили е вече в леглото, завивката бе дръпната до брадичката й и затисната с нея. Надяваше се да не е гола. Чарлс Смит му бе казал, че жените от Запада предпочитали да правят любов напълно освободени от облеклото. Генджи, разбира се, не му повярва. Смит беше шегаджия по природа и често говореше неща, които шокираха слушателите му, вместо да ги информират. Единствената жена, която редовно беше гола, когато бе с него, бе Хейко. Подобно авантюристично незачитане на приличието бе част от чара й. Другите жени традиционно се любеха, съблазнително разсъблечени и неглиже. В това също имаше изкуство. В голотата нямаше никакво изкуство.

Или имаше? Не беше ли възможно това да е още един аспект от живота на чужденците, възприеман по съвсем различен начин? В японското изкуство нямаше голота, а дори в сексуалните изображения тя бе много малко, докато на Запад голотата изобилстваше в статуи и картини, които красяха дори официални сгради в столиците. Или той объркваше древния Запад със съвременния, гърците и римляните с британците и американците?

Генджи седна от своята страна на леглото — Емили се беше разположила съвсем забележимо на своята половина — и свали най-горното си кимоно. За сватбата той бе облечен по обичая в японски стил. Емили го попита дали и тя ще носи сватбеното кимоно от монголския сандък, но Генджи каза „не“. Той знаеше, че тя няма да се чувства удобно в него. И се съмняваше как ще изглежда в кимоното. Структурата на фигурата й, която беше много изпъкнала в областта на бюста и на ханша, и се свиваше значително в талията, беше твърде несъразмерна, за да даде възможност на кимоното да пада свободно. Тя изглеждаше съвършена в сватбената си рокля и той бе сигурен, че ще е така. Едно нещо беше да се приспособява, друго да се опитва да бъде това, което не е. Това бе урок, който той и неговите сънародници трябваше да помнят добре в настъпващото време.

Тъкмо се готвеше да се пъхне между чаршафите, когато си спомни друго нещо, което му бе казал Смит. Западните жени, твърдеше той, предпочитат интимности на тъмно.

„На тъмно? — бе попитал Генджи. — Искаш да кажеш по-скоро през нощта, отколкото през деня?“

Смит повтори: „Казвам, на тъмно. През нощта, без никакво осветление.“

Генджи се поинтересува: „Без друго осветление, освен лунната и звездната светлина?“

„Не — обясни Смит. — В затворена стая с пуснати капаци и завеси, за да не се вижда небето, и без каквато и да било светлина.“

„Но при тези обстоятелства не е възможно да видиш каквото и да било“ — зачуди се Генджи.

„Точно това е целта“ — потвърди Смит.

Генджи не му повярва, но се беше научил, че невероятното невинаги е изключено при чужденците.

Той се обърна към Емили:

— Ще угася свещта.

Емили си мислеше за това, докато Генджи се събличаше. Благодари на Бог, че той не се бе разсъблякъл напълно. Копнееше за убежището на тъмнината, но и се страхуваше от нея. Но ако не виждаше нищо и в същото време бъдеше обект на кой знае какво физическо попълзновение и оскърбление, можеше лесно да се обърка и да изпадне в паника.