Фантом

— Това е Стефан — извика тя на леля Джудит, която се появи на вратата на кухнята.

— Елена! — скара й се по-възрастната жена. — Трябва да хапнеш нещо, преди да излезеш!

— Няма време — отвърна племенницата и се усмихна при познатия спор. — По пътя ще хапна кифла или нещо друго. — Двете с леля Джудит си разменяха същите думи, или подобни, почти всяка сутрин, когато Елена тръгваше за училище.

— О, Елена. — Леля Джудит завъртя очи. — Не мърдай, млада госпожице. Веднага се връщам.

Елена отвори вратата и се усмихна на Стефан.

— Здравей, страннико — поздрави го нежно. Той я целуна, сладостно докосване на устните му до нейните.

Леля Джудит прекоси преддверието и пъхна в ръката й десертно блокче с ядки.

— Ето — рече, — поне ще залъжеш с нещо стомаха си.

Елена бързо я прегърна.

— Благодаря ти, лельо Джудит. Ще се видим по-късно.

— Забавлявайте се, но не забравяй, че довечера е танцовият рецитал на Маргарет — напомни й леля Джудит. — Тя е много развълнувана. — Махна им от вратата, докато двамата се отдалечаваха към колата на Стефан.

— Ще се срещнем с останалите в пансиона и оттам ще потеглим към Топлите извори — осведоми я Стефан. — И Мат и Мередит ще бъдат с колите си.

— О, добре, значи няма да сме толкова натъпкани както вчера. Не че имам нещо против да седя в скута ти, но по едно време ме беше страх да не смачкам Селия — рече Елена. Вдигна лице нагоре и се протегна като котка на слънце. Лекият бриз разроши косата й и тя затвори очи, наслаждавайки се на усещането. — Идеален ден за пикник — въздъхна доволно. Светът се огласяше от песните на птиците, а дърветата шумоляха от полъха на вятъра. Ефирни облачета се гонеха по ясното синьо небе. — Дали няма да ни урочасам, ако кажа, че нищо лошо не би могло да се случи в такъв ден? — попита тя.

— Да, определено ще ни урочасаш — отвърна сериозно Стефан, докато й отваряше вратата.

— Тогава няма да го казвам — съгласи се момичето. — Дори няма да го мисля. Но се чувствам добре. От векове не съм ходила до Топлите извори.

Усмихна се доволно и Стефан й се усмихна в отговор, но Елена отново остана поразена от онова ново нещо — нещо тревожно — надничащо в очите му.

12

— Ще бъде страхотен ден — идеален за пикник — заключи Мередит спокойно.

Бони тактично, но твърдо бе повела Селия към колата на Мат, така че Мередит остана сама с Аларик — най-после! — за пръв път, откакто той бе пристигнал. Половината от нея искаше да отбие колата от пътя, да спре и да го обсипе с целувки, толкова беше радостна, че най-после е тук. По време на цялата лудост през последните няколко месеца копнееше той да е тук, да се сражава рамо до рамо с нея, да може да разчита на подкрепата му.

Но другата й половина искаше да отбие колата от пътя, да спре, да сграбчи Аларик и да настоява да й обясни каква точно е връзката му с доктор Селия Конър.

Вместо това шофираше спокойно, а двете й ръце стискаха горната част на волана, докато говореше нехайно за времето. Чувстваше се като страхливка, а Мередит Сулес никога не се е бояла от нищо. Но какво би могла да каже? Ами ако просто беше параноична и излишно се притесняваше заради едни напълно професионални отношения?

Погледна към Аларик с крайчеца на окото си.

— И така… — поде Мередит, — разкажи ми повече за проучванията си в Япония.

Аларик прокара ръце през и без това разрешената си коса и й се ухили.

— Пътуването беше невероятно. Селия е толкова умна и опитна. С такава лекота подрежда всички факти и следи за цивилизацията. За мен беше истинско откровение да я наблюдавам как разчита и извлича толкова много информация от гробовете. Досега съм имал само бегла представа за съдебната антропология, но тя успя да възстанови забележително голяма част от културата на Унмей но Шима.

— Наистина звучи невероятно — отбеляза спътницата му. Сама усещаше язвителната нотка в гласа си.

Очевидно Аларик не я забеляза и леко се усмихна.

— Отне й известно време, за да приеме насериозно моите изследвания върху паранормалното — додаде тъжно. — Учените експерти в различните области не гледат с добро око на парапсихологията. Те мислят, че хората като мен, които са избрали да прекарат живота си в изучаване на свръхестественото, са шарлатани или наивници. Или малко смахнати.

— Но все пак накрая си успял да я убедиш, нали? — Мередит се насили да зададе въпроса с приятен, неангажиращ тон. — Това е добре.

— Нещо такова — кимна Аларик. — Ние станахме приятели, така че тя престана да ме смята за пълен мошеник. Макар да мисля, че само след един прекаран ден тук, вече е склонна да вярва много повече. — Усмихна се сухо. — Тя се опитва да го скрие, но вчера бе здравата разтърсена, когато Стефан я спаси. Съществуването на вампирите потвърждава подозрението, че има много неща, за които традиционната наука не знае нищо. Сигурна съм, че ще иска да изследва Стефан, ако той й позволи.

— Мога да си представя — промърмори Мередит сдържано, преборвайки се с желанието да попита Аларик защо си мисли, че Стефан ще му съдейства, след като явно изглеждаше недоволен от това, че е разказал на Селия за него.