Фантом

— Спри! — паникьосано извика Аларик, а Мередит машинално наби спирачките. Гумите изсвистяха и колата се закова на място.

— Какво? — попита Мередит задъхано. — Какво има?

И тогава я видя.

Доктор Селия Конър бе слязла от колата на Мат, за да пресече пътеката към изворите. Колата на Мередит летеше право към нея. Селия замръзна само на сантиметри от предната броня. Красивото й лице бе посивяло от ужас, а устните й оформяха едно идеално „О“.

Още секунда и Мередит щеше да я убие.

13

— Съжалявам. Толкова съжалявам — повтори Мередит за десети път. Обикновено спокойното й, овладяно лице сега бе зачервено, а в очите й блестяха напиращите сълзи. Мат не си спомняше някога да я бе виждал толкова разстроена за нещо, особено за нещо, което в крайна сметка не се бе оказало чак такава трагедия. Селия наистина можеше да пострада, но колата не я бе докоснала.

— Аз съм добре, наистина съм добре, Мередит — увери я отново доктор Конър.

— Просто не те видях. Не зная как, но не те забелязах. Слава Богу, че Аларик беше до мен — избъбри Мередит и стрелна с благодарен поглед Аларик, който седеше близо до нея и й разтриваше гърба.

— Всичко е наред, Мередит — увери я той. — Всичко е наред. — Младият мъж изглеждаше по-загрижен за Мередит, отколкото за Селия и Мат не го винеше. Да бъбри несвързано изобщо не беше в характера на Мередит. Аларик обви плътно ръка около раменете й и Мередит видимо се успокои.

От друга страна Селия се напрегна видимо, когато Мередит се отпусна в прегръдката на Аларик. Мат и Бони се спогледаха мрачно.

В този миг Стефан се протегна и погали разсеяно рамото на Елена, а Мат се изненада от силната ревност, която го прободе. Нима никога нямаше да преживее Елена Гилбърт? Изминало бе повече от година, откакто бяха гаджета, пък и имаха направо цял век преживян опит.

Бони продължаваше да го наблюдава с многозначителен блясък в очите, а Мат й се усмихна успокоително. Нямаше представа какво бе съзряла Бони в изражението му, докато гледаше Елена и Стефан.

— Зад този завой, а после нагоре по склона се намират изворите — заобяснява той на Селия, като я поведе към пътеката. — Трябва малко да се повърви пеша, но наоколо това е най-страхотното място за пикник.

— Абсолютно най-страхотното — присъедини се Бони весело. — Можем да скочим във водопада. — Тя се озова от другата страна на Селия, за да помогне на Мат да я отдалечи от двете двойки, които си шепнеха тихо един на друг, докато ги следваха отзад.

— Безопасно ли е? — попита със съмнение Селия.

— Напълно — увери я Бони. — Всички скачат във водопада и досега никой не е пострадал.

— Обикновено е безопасно — рече Мат по-предпазливо. — Но смятам, че вие двете с Мередит е по-добре да не плувате, Селия.

— Мразя това — тропна с крак Бони. — Мразя да внимавам допълнително заради някакво тайнствено зло, за което нищо не знаем. Всичко би трябвало да е нормално.

Нормално или не, но пикникът беше върховен. Постлаха одеялата близо до началото на водопада. Водата се спускаше надолу по стръмната скала и се събираше в дълбоко езеро от пенлива вода, образувайки нещо като естествен фонтан, който бликаше над чистите искрящозелени води.

Госпожа Флауърс им бе опаковала салати, пресен хляб и десерти, както и месо и царевица, които да изпекат в хибачи2, който Стефан бе взел от пансиона. Имаха достатъчно храна за два дни лагеруване, освен днешния обяд. Елена бе напълнила хладилната чанта с освежителни напитки и след разходката под палещите лъчи на лятното слънце на Вирджиния, всички бяха доволни да си отворят кутия с лимонада или сода.

Дори Стефан взе бутилка вода и отпиваше, докато загряваше грила, макар всички да знаеха, че той няма да яде. Мат винаги бе намирал факта, че Стефан не се храни, за малко зловещ, дори още преди да знае, че Стефан е вампир.

Момичетата се измъкнаха от джинсите и тениските си, за да останат по бански. Преобразиха се, както гъсениците се превръщаха в пеперуди. Мередит беше загоряла и стройна в черния си цял бански костюм. Бони бе облякла миниатюрни синьо-зелени бикини. Елена носеше златист бански „бандо“3 в тон с косата й. Мат наблюдаваше Стефан, който я изпиваше прехласнато с поглед и отново го прободе ревност.

И Бони, и Елена почти веднага нахлузиха отново тениските върху банските си. Винаги го правеха, тъй като бялата им кожа изгаряше, вместо да почернява. Селия се излегна върху една плажна кърпа. Изглеждаше възхитително в семплия си, но дръзко изрязан бял бански костюм. Контрастът между снежнобялата еластична материя и кожата на Селия с цвят на кафе беше невероятен. Мат забеляза, че погледът на Мередит се плъзна по нея, а после остро изгледа Аларик.

Но той беше прекалено зает да сваля дрехите си, докато остана по червени бански гащета. Стефан се пазеше от пряката слънчева светлина и не съблече тъмните си джинси и тениската.