Фантом

Аларик плъзна ръка през седалката, докато се приближи достатъчно, за да прокара нежно пръст по ръката на Мередит.

— Докато ме нямаше, научих много неща — рече той сериозно, — но съм много по-загрижен за това, което става в момента във Фелс Чърч.

— Имаш предвид тази черна магия, която вероятно се надига тук? — попита момичето.

— Имам предвид черната магия, която е взела на прицел теб и Селия — отвърна Аларик пламенно. — Не съм сигурен дали някоя от вас го приема достатъчно сериозно.

Мен и Селия, помисли си Мередит. Той е точно толкова разтревожен за нея, колкото и за мен. Може би дори повече.

— Зная, че и в миналото сме се срещали с опасността, но се чувствам отговорен за Селия — продължи Аларик. — Аз я доведох тук и никога няма да си простя, ако й се случи нещо.

Определено е повече, каза си Мередит горчиво и отдръпна ръката си от тази на Аларик.

Тутакси съжали. Какво й ставаше? Та тя не беше такава. Винаги е била спокойна, трезвомислеща. А ето че сега се чувстваше като… ами като ревниво гадже.

— А сега това нещо заплашва и теб — не спираше да говори Аларик. Докосна колебливо коляното й и този път Мередит не избута ръката му. — Мередит, зная колко си силна. Но съм ужасен, защото тази нова опасност не ми прилича на нито един от враговете, с които сме се сблъсквали досега. Не можем да се борим с нещо, което дори не можем да видим, нали?

— Можем единствено да бъдем нащрек — заяви Мередит. Беше получила доста всестранно обучение, ала дори тя не разбираше това ново зло. При все това знаеше да се защитава много по-добре, отколкото Аларик предполагаше. Стрелна го крадешком с поглед. Прозорецът му беше отворен и вятърът рошеше пясъчнорусата му коса. Двамата се познаваха толкова добре, но той все още не подозираше най-голямата й тайна.

За миг девойката се замисли дали да не му каже, но тогава той се извърна към нея и рече:

— Селия се опитва да се държи храбро, но аз зная, че е изплашена. Тя не е толкова корава като теб.

Мередит се скова. Не, сега не беше подходящият момент да признае на Аларик, че е ловец убиец. Не и докато шофира. Не и когато е толкова ядосана. Внезапно почувства ръката му тежка и лепкава върху коляното си, ала знаеше, че не може да я избута, без да издаде чувствата си. Вътрешно кипеше от яд, задето разговорът постоянно се връщаше към Селия. Аларик мислеше първо за нея. И дори когато говореше за опасността, застрашаваща Мередит, я описваше в светлината на случилото се със Селия.

Гласът на Аларик се превърна в далечно жужене, докато ръцете на Мередит стиснаха толкова силно волана, че кокалчетата й побеляха.

Наистина, защо беше толкова изненадана, че той има чувства към Селия? Мередит не беше сляпа. Можеше да е обективна. Селия беше умна, красива, реализирала се млада жена. Селия и Аларик се намираха на еднакъв етап от живота си. Мередит дори не бе постъпила в колеж. Беше привлекателна — знаеше го — и определено интелигентна. Но Селия беше всичко това и нещо повече: тя беше равна на Аларик по начин, по който Мередит все още не беше. Разбира се, Мередит беше ловец на вампири. Но Аларик не го знаеше. А и когато го узнае, дали щеше да се възхити на силата й? Или ще се отвърне от нея, уплашен от способностите й и ще се насочи към някоя по-академична личност като Селия?

Черните мехури на нещастието забълбукаха в гърдите на Мередит.

— Започвам да си мисля, че би трябвало да отведа Селия оттук, ако успея да я убедя да си тръгне. — Аларик звучеше неохотно, но Мередит едва го чуваше. Изведнъж я обзе хлад, сякаш бе обгърната от мъгла. — Може би трябва да я отведа в Бостън. Мисля, че ти също трябва да напуснеш Фелс Чърч, Мередит, ако можеш да убедиш семейството си да ти позволи да заминеш за остатъка от лятото. Би могла да дойдеш с нас или може би имаш някой роднина, при когото да отседнеш, ако близките ти не одобрят идването ти с нас. Тревожа се, че тук не си в безопасност.

— Още нищо не ми се е случило — отвърна Мередит, изненадана колко спокойно прозвуча гласът й, въпреки тъмните емоции, бушуващи в нея. — Освен това имам отговорност да съм тук и да защитавам града. Ако мислиш, че Селия ще е в по-голяма безопасност далеч оттук, постъпи така, както двамата смятате, че е най-добре. Но знаеш, че няма гаранция, че каквото и да ни заплашва, няма да я последва някъде другаде. Поне тук има хора, които вярват в опасността.

Освен това — додаде замислено — може би за Селия заплахата е отминала. Може би нападението се е отклонило и се е насочило към някой друг. Моето име се появи чак след като Стефан спаси Селия. Ако е така, опасността вероятно застрашава само мен.

Не че те е грижа, помисли си злостно Мередит и се изненада от себе си. Разбира се, че Аларик го беше грижа.

Само дето изглежда се интересуваше много повече какво ще се случи със Селия.

Ноктите й се забиха в дланите й, стискащи волана, докато отби внимателно от шосето след колата на Стефан и пое към паркинга на Топлите извори.