Фантом

Елена се изтръгна от мислите си и се върна в настоящето. Видя напрегнатите лица на приятелите си, които се взираха в нея. Настъпи миг на пълна тишина, сякаш дори птиците бях замлъкнали.

— Елена — поде Стефан нежно. — Ние го видяхме да умира.

Девойката се вгледа в зелените очи на любимия си. Сигурно, ако имаше реална причина да се надяват, той щеше да се чувства по същия начин като нея. Ала погледът му бе твърд и тъжен. Съвсем ясно си личеше, че Стефан не се съмнява в смъртта на брат си. Сърцето й се сви мъчително.

— Кой е Деймън? — попита Селия, но никой не отговори.

Аларик се намръщи.

— Ако Деймън наистина е мъртъв — заговори, — ако всички сте сигурни за това, тогава това, което причинява тези инциденти си играе с мъката ви, опитва се да ви удари там, където най-много ще ви заболи. Може би сме изправени пред емоционална опасност, която се опитва да предизвика физическа заплаха.

— Ако изписването на името на Деймън е имало за цел да ни разстрои, тогава е насочено срещу Стефан и Елена — обади се Мат. — Искам да кажа, не е тайна, че аз и Мередит не го харесвахме особено. — Скръсти отбранително ръце. — Съжалявам, Стефан, но е истина.

— Аз уважавах Деймън — намеси се Мередит, — особено след като работи толкова сплотено заедно с нас в Тъмното измерение, но е истина, че смъртта му не… ми се отрази така, както на Елена и Стефан. Трябва да се съглася с Мат.

Елена погледна към Бони и забеляза, че устните й са здраво стиснати, а очите й блестят с гневни сълзи.

Докато Елена я гледаше, ясните очи на Бони се премрежиха и се зареяха някъде в далечината. Тя се скова и извърна лице към върха на скалата.

— Тя има видение! — Елена скочи на крака.

Бони заговори с по-равен и по-груб глас от нормалния си.

— Той иска теб, Елена. Той иска теб.

Елена проследи погледа й нагоре към скалата. За един безумен миг онази силна, светла надежда отново избухна в гърдите й. Цялото й същество очакваше да види Деймън горе, да ги гледа с ехидната си усмивка. Щеше да е толкова типично за него, ако някак си бе оцелял от смъртта, да се появи внезапно, с величава драматичност, а сетне да омаловажи чудото с нехайно свиване на раменете и саркастично подмятане.

Наистина имаше някой, застанал на върха на скалата. Селия нададе задавен вик, а Мат изруга шумно.

Ала не беше Деймън. Елена тутакси го разбра. Очертаната фигура беше по-едра от гъвкавото, стройно тяло на Деймън. Но слънцето беше толкова ярко, че не можа да различи лицето на непознатия, затова вдигна ръка, за да засенчи очите си.

Русата къдрава коса приличаше на златен ореол на слънчевата светлина. Елена се намръщи.

— Мисля — рече тя, когато прозрението я осени, — че това е Кейлеб Смолуд.

15

Веднага щом Елена изрече името на Кейлеб, човекът върху скалата се отдръпна назад от полезрението им. След кратък миг на колебание, Мат се втурна нагоре по пътеката към мястото, където го видяха.

Начинът, по който всички реагираха така, сякаш ги грози заплаха, би могъл да изглежда глупав, помисли си Елена. Всеки имаше право да се разходи по пътеките към Топлите извори и Кейлеб — ако наистина беше Кейлеб — не бе направил нищо, само се взираше към тях от ръба на скалата. Но въпреки това имаше нещо заплашително във фигурата, надвесена над тях, да ги наблюдава толкова внимателно. Затова реакцията им не беше глупава.

Бони ахна и тялото й се отпусна, когато излезе от транса.

— Какво стана? — попита. — О, Боже, не искам отново да се повтаря това.

— Спомняш ли си нещо? — попита я Елена.

Бони поклати тъжно глава.

— Ти каза: „Той иска теб, Елена“ — отвърна Селия, докато оглеждаше с блеснали очи Бони, в които се четеше неподправения ентусиазъм и интерес на учения. — Не си ли спомняш за кого говореше?

— Предполагам, че щом той е искал Елена, би могъл да е и всеки друг — отвърна Бони и очите й се присвиха. Елена я зяпна слисано. Наистина ли бе доловила необичаен злобен оттенък в тона на Бони? Но Бони й се усмихна унило и Елена реши, че коментарът й е бил просто шега.

След няколко минути Мат слезе надолу по пътеката, клатейки глава.

— Който и да е бил, просто е изчезнал — осведоми ги. Бръчки на объркване прорязваха челото му. — Не видях никого на пътеката и в двете посоки.

— Мислиш ли, че и той е върколак като Тайлър? — попита Бони.

— Ти не си първата, която ме пита — отвърна Елена и погледна към Стефан. — Не зная. Макар че не мисля, че е такъв. Кейлеб ми изглежда много мил и нормален. Спомняш ли си, че Тайлър приличаше на вълк дори преди да се превърне във върколак? Онези големи бели зъби и цялото му животинско излъчване? Кейлеб не е такъв.

— Тогава защо ще ни шпионира?

— Не зная — отвърна объркано Елена. Сега не можеше да мисли за това. В съзнанието й продължаваше да изниква един и същи въпрос: можеше ли Деймън да е жив? Какво значение имаше Кейлеб в сравнение с това? — Може би просто се е разхождал. Не съм сигурна, че беше Кейлеб. Би могъл да е всяко друго момче с къдрава руса коса. Просто някакъв случаен турист, който се е изплашил, когато Мат се е втурна нагоре по хълма към него.