Фантом

Когато китсуне заплашваха Фелс Чърч, Елена, Бони, Мередит и Мат настояваха той да се храни от тях, тъй като знаеха, че човешката кръв ще поддържа силите му, докато трае битката. Кръвта им бе като неземно блаженство: на Мередит бе пламтяща и силна; на Мат чиста и благотворна; на Бони сладка като десерт; на Елена опияняваща и укрепваща. Въпреки отвратителния вкус на зайчата кръв в устата му, зъбите му се бяха удължили от познатия глад.

Но сега няма да пие човешка кръв, зарече се твърдо Стефан. Не можеше да продължава да прекосява онази граница, дори те да го желаеха. Би нарушил обещанието си единствено, ако сигурността на приятелите му е застрашена. Промяната от човешка на животинска кръв щеше да е болезнена; спомняше си как се чувстваше, когато за пръв път спря да пие човешка кръв — зъбите го боляха, гадеше му се, беше раздразнителен, имаше чувството, че умира от глад, макар стомахът му да беше пълен — ала това бе единствената възможност.

Когато сърцето на заека завинаги спря да тупти, Стефан нежно се отдръпна. Задържа за миг отпуснатото телце в ръцете си, после го остави на земята и го покри с листа. Благодаря ти, мъниче, помисли си той. Все още беше гладен, но тази сутрин вече бе отнел един живот.

Деймън щеше да се изсмее. Стефан сякаш го чуваше. Благородният Стефан, щеше да изрече с присмех, а черните му очи щяха да се присвият със снизходително презрение. Изпускаш най-хубавото от това да си вампир, докато се бориш със съвестта си, глупако.

Сякаш призован от мислите му, над главата му изграчи гарван. За миг Стефан наистина очакваше птицата да се спусне на земята и да се преобрази в брат му. Когато това не се случи, Стефан се изсмя кратко и горчиво на собствената си глупост. Изненада се, когато смехът му прозвуча като ридание.

Деймън никога нямаше да се върне. Брат му си бе отишъл завинаги. След вековете на горчивина помежду им, двамата тъкмо бяха започнаха да възстановяват отношенията си — обединиха силите си в битката със злото, което изглежда Фелс Чърч винаги привличаше, както и за да защитят Елена. Но Деймън беше мъртъв и сега Стефан бе единственият, който трябваше да закриля Елена и приятелите й.

В гърдите му се раздвижи дремещият червей на страха. Толкова много неща можеха да се объркат. Човешките същества бяха толкова уязвими, а сега, когато Елена вече не притежаваше специални сили, беше лесно ранима като всяко едно от тях.

Мисълта го накара тутакси да се затича към къщата на Елена от другата страна на гората. Сега Елена бе негова отговорност. И той никога няма да позволи нещо отново да я нарани.

Площадката на горния етаж беше почти същата, каквато си я спомняше Елена: излъскан, макар и потъмнял дървен под, застлан с ориенталска пътека, няколко малки масички с дребни украшения и снимки, диван до големия прозорец с изглед към алеята за коли.

Но на половината път до стълбите Елена се спря, зърнала нещо ново. Сред фотографиите в сребърни рамки върху една от малките масички беше една нейна, на Мередит и Бони. Трите момичета бяха сближили лица и се усмихваха широко с шапки на главите и тоги, гордо размахали дипломите си. Елена я взе, за да я разгледа по-отблизо. Тя се бе дипломирала от гимназията.

Беше странно да види тази друга Елена, както неволно си мислеше за нея, русата й коса, прибрана в елегантен френски кок, млечнобялата кожа, поруменяла от вълнение, да се усмихва сред най-добрите си приятелки, и да не си спомня нищо за това. Изглеждаше толкова безгрижна, тази Елена, толкова бликаща от радост, с надежда и очаквания за бъдещето. Тази Елена не знаеше нищо за ужаса в Тъмното измерение, нито за хаоса, причинен от китсуне. Тази Елена беше щастлива.

Като огледа набързо останалите снимки, Елена различи още няколко, които не беше виждала преди. Очевидно тази друга Елена е била избрана за кралица на бала по случай началото на учебната година, макар Елена да си спомняше, че след смъртта й Каролайн бе спечелила короната. Но на тази снимка кралица Елена сияеше в цялата си красота в бледовиолетова рокля, заобиколена от вярната си свита: Бони, пухкава и сладка в лъскаво одеяние от синя тафта; Мередит, елегантна и изискана в черно; Каролайн, с буйна кестенява коса, изглеждаща обидена в тясната сребриста рокля, която оставяше много малко на въображението; и Сю Карсън в хубав бледорозов тоалет, усмихваща се право в обектива на фотоапарата, съвсем жива. В очите на Елена отново запариха сълзи. Те я бяха спасили. Елена, Мередит, Бони, Мат и Стефан бяха спасили Сю Карсън.