Фантом

Тогава погледът й попадна върху друга снимка — на леля Джудит в дълга дантелена сватбена рокля и Робърт, застанал гордо до нея в официален костюм. С тях беше другата Елена, очевидно шаферка, облечена в рокля с цвета на пролетни листа, стиснала в ръце букет от розови рози. До нея бе застанала Маргарет, блестящата й русокоса главица бе сведена срамежливо, стиснала с едната си ръка отстрани роклята на Елена. Беше облечена в дълга бяла рокля с широка като камбанка пола, пристегната в кръста със зелен шал, а в другата си ръка държеше кошничка с рози.

Ръцете на Елена трепереха леко, докато оставяше снимката. Изглежда всички са щастливи и са се забавлявали. Колко жалко, че в действителност не беше присъствала.

На долния етаж се чуваше подрънкваното на стъкло и прибори и тя чу смеха на леля Джудит. Изтласквайки назад в мислите си странностите на това ново минало, което тепърва трябваше да изучава, девойката забърза надолу по стълбите, готова да посрещне бъдещето си.

В трапезарията леля Джудит наливаше портокалов сок от синя кана, докато Робърт изливаше с лъжица тестото за гофретите в железния тиган. Маргарет бе коленичила зад стола си, увлечена да съчинява разговор между двете си любими играчки — плюшения си заек и тигъра.

Огромна радост избуя в гърдите на Елена и тя сграбчи леля Джудит в здрава прегръдка, като я завъртя наоколо. Портокаловият сок описа широка дъга върху пода.

— Елена! — сгълча я леля Джудит, но се засмя. — Какво ти става?

— Нищо! Просто те обичам, лельо Джудит — заяви момичето и я прегърна още по-плътно. — Наистина много те обичам.

— О — промълви леля й и погледът й омекна. — О, Елена, аз също те обичам.

— И какъв красив ден! — Елена се отдалечи с кръшен пирует. — Прекрасен ден да си жив. — Целуна русата глава на Маргарет. Леля Джудит се пресегна към книжните кърпи.

Робърт се прокашля.

— Да разбираме ли, че си ни простила, задето миналия уикенд ти забранихме да излизаш?

О. Елена се опита да измисли подходящ отговор, но след като цели месеци бе живяла самостоятелно, самата идея, че леля Джудит и Робърт са й забранили да излиза, й се струваше абсурдна. При все това тя разшири очи и доби подходящо разкаяно изражение.

— Наистина съжалявам, лельо Джудит и Робърт. Повече няма да се повтори. — Каквото и да е то.

Раменете на Робърт видимо се отпуснаха.

— В такъв случай, повече няма да го споменаваме — заяви той с очевидно облекчение. Плъзна горещата гофрета в чинията й и й подаде сиропа. — Планирала ли си някакви забавления за днес?

— Стефан ще дойде да ме вземе след закуска — отвърна Елена и замълча. Последният път, когато бе говорила с леля Джудит, след катастрофалния завършек на честването на Деня на основателите, леля й и Робърт бяха много сериозно настроени против Стефан. Те, както и повечето хора в града, подозираха, че е виновен за смъртта на господин Танър.

Но очевидно в този свят двамата нямаха нищо против Стефан, защото Робърт само кимна. А и, напомни си девойката, ако пазителите бяха изпълнили това, което бе пожелала, господин Танър си беше жив, така че нямаше как да подозират Стефан за убийството му… О, всичко беше толкова объркано!

— Ще се помотаем из града — продължи Елена — може би ще се срещнем с Мередит и останалите. — Нямаше търпение да види родния си град какъвто бе преди — спокойно и безопасно място за живеене. Копнееше да бъде със Стефан сега, когато за разнообразие, двамата нямаше да се борят с някое ужасяващо зло, а ще бъдат като всяка друга нормална млада двойка.

Леля Джудит се засмя.

— Значи предстои още един мързелив ден, а? Радвам се, че си прекарваш добре през лятото, преди да заминеш за колежа, Елена. Ти работи толкова упорито миналата година.

— Ммм — рече уклончиво момичето и отряза парче от гофретата си. Надяваше се, както бе пожелала, пазителите да са я записали в „Далкрест“ — малък колеж, на два часа път от Фелс Чърч.

— Ставай, Меги. — Робърт мажеше с масло гофретата на малкото момиче. Маргарет се покатери на стола си, а Елена се усмихна като видя обичта, изписана върху лицето на Робърт. Маргарет наистина беше мило малко дете.

Уловила погледа на Елена, Маргарет изръмжа и тикна през масата тигъра към лицето на по-голямата си сестра. Елена подскочи. Малкото момиче се озъби и лицето й се изкриви в злобна гримаса.

— Той иска да те изяде с големите си зъби — рече Маргарет с дрезгав глас. — Идва, за да те докопа.

— Маргарет! — скара й се леля Джудит, а Елена потрепери. Краткотрайният израз на дива злоба върху лицето на сестра й напомни на Елена за китсуне, за момичетата, които те бяха подлудили. Но в следващия миг детето й се ухили широко и притисна пухкавата муцуна на тигъра в ръката на Елена.

Входният звънец иззвъня. Елена пъхна последния залък от гофретата в устата си.

— Това е Стефан — смотолеви. — Ще се видим по-късно. — Изтри устните си и провери косата си в огледалото, преди да отвори вратата.