Фантом

— Как бих могла да я забравя? Та тя бе в основата на проблемите ни с китсуне. Тя се изпари, когато аз… О, Деймън, аз използвах моите Криле на разрушението върху дървото, издигащо се на луната в Долния свят. Но те разрушиха и звездната сфера и аз трябваше да отида при пазителите, за да спася Фелс Чърч. Крилете на разрушението бяха… никога не бях виждала, нито изпитвала подобно нещо. — Тя потрепери.

— Видях в какво си превърнала онази луна — усмихна се леко Деймън. — Ще се почувстваш ли по-добре, мой прекрасен ангел, ако знаеш, че ме спаси, когато ти използва Силите си по този начин и разруши звездната сфера?

— Не ме наричай така — свъси се Елена. Съществата, които най-много приличаха на истинските ангели, бяха пазителите, а тя нямаше хубави спомени от тях. — И по какъв начин те спасиха Крилете на разрушението?

— Обясняват ли учителите в съвременното училище какво представлява кондензацията? — попита Деймън с високомерно изражение, което винаги надяваше, когато критикуваше дразнещо нейния свят, сравнявайки го с този, в който бе отрасъл. — Дали сега се набляга само на сексуалното обучение, съпричастието и посредствените романи, или учениците получават и малко научни познания? Зная, че са зарязали латинския и гръцкия заради театъра и осъзнаването на ролята на личността. — Тонът му бе пропит от презрение.

Елена си каза да не се хваща на въдицата му. Вместо това скръсти прилежно ръце в скута си.

— Мисля, че си изостанал с няколко десетилетия. Но, моля те, о, мъдрецо, предположи, че образованието ми не включва връзката между кондензацията и възкресяването от мъртвите, и ме просвети.

— Чудесно — подсмихна се Деймън. — Харесвам да видя млада жена, която уважава по-възрастните и по-умните. — Елена повдигна предупредително вежди към него. — Както и да е — продължи той, — течността в звездната сфера, чистата магия, не изчезна. Не е толкова лесно да се отървеш от една силна магия. Когато атмосферата се охлади, магията се преобразува от пара обратно в течност и закапа върху мен ведно с дъжда от пепел. В мен с часове се просмукваше чиста Сила и постепенно се преродих.

Ченето на Елена увисна.

— Онези подлеци! — избухна Елена възмутено. — Пазителите ме увериха, че си умрял завинаги и взеха всички съкровища, с които ги подкупихме. — В главата й се мярна мисълта за последното съкровище, което още притежаваше — бутилката, пълна с вода от Фонтана на вечната младост и живот, скрита на горната полица в дрешника й, но тя побърза да я пропъди. Дори пред себе си не смееше да признае за онова скрито съкровище за повече от миг. Страхуваше се, че пазителите ще разберат, че го притежава, а тя не можеше да го използва… поне не още, а може би никога.

Деймън повдигна рамо.

— Доколкото съм чул, понякога пазителите лъжат. Но е по-вероятно този път да са смятали, че казват истината. Те не знаят всичко, макар да си дават вид, че са всезнаещи. А китсуне и вампирите са малко извън тяхната област на познание.

Той й разказа как се е събудил, погребан дълбоко под пепелта и калта, проправил си е път с нокти и зъби към повърхността, докато накрая се озовал върху безлюдна луна, без да знае кой е, нито какво се е случило с него и как едва не умрял отново, но Сейдж го спасил.

— А после какво? — попита Елена нетърпеливо. — Как си спомни всичко? Как се върна на Земята?

— Ами — поде Деймън и върху устните му заигра нежна усмивка, — това е забавна история. — Бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади грижливо сгъната бяла ленена кърпичка. Елена примигна. Приличаше на същата кърпичка, която й бе дал в съня. Деймън забеляза изражението й и се усмихна още по-широко, все едно знаеше откъде я е разпознала. Разгъна кърпичката и я подаде на Елена.

Сред гънките й се гушеха два кичура коса. Много позната коса, осъзна Елена. Двете с Бони бяха отрязали по един кичур от косите си и ги бяха оставили върху тялото на Деймън, защото искаха да оставят част от себе си с него, тъй като не можеха да вземат тялото му от пустата луна. Пред нея сега лежеше един кичур червена къдрава коса и един вълнист кичур златисторуса коса, блестящи и лъскави, все едно бяха отрязани от току-що измити коси, а не бяха изоставени сред свят, посипан от пепел.

Деймън се взираше в кичурите с изражение, в което се преплитаха нежност и отчасти благоговение. Елена си помисли, че никога досега не го е виждала да гледа толкова открито, почти обнадеждено.