Фантом

— Силата от звездната сфера спаси и тези — обясни той. — Отначало бяха почти изпепелени, но после се възстановиха. Държах ги и ги изучавах, кътах ги с обич и спомените за вас започнаха да се връщат. Сейдж ми каза името ми и то ми прозвуча сякаш ми принадлежи, но не можех да си припомня нищо друго за себе си. Но докато държах тези кичури коса, постепенно започнах да се сещам кои сте вие, през какво сме преминали заедно и всичките неща, които аз… — Замълча за миг. — Това, което знаех за теб и чувствах към теб, тогава се спомних и малкото червено птиченце, а след това всичко се отприщи като пълноводен поток към мен и аз отново станах себе си.

Извърна се настрани и лицето му изгуби сантименталното си изражение, а погледът му отново стана хладен и леко присмехулен, сякаш се бе засрамил. После сгъна кърпичката с кичурите коса и я пъхна внимателно в джоба на якето си.

— Е — рече припряно, — след това Сейдж ми зае дрехи, достави ми това, което ми липсваше и ме отпрати обратно във Фелс Чърч, И ето ме сега тук.

— Обзалагам се, че е бил смаян — отбеляза Елена — и възторжен. — Вампирът, пазител на портите между световете, беше скъп приятел на Деймън, единственият му приятел, който Елена познаваше, освен самата нея. Познатите на Деймън по-често бяха врагове или почитатели, отколкото приятели.

— Той беше много доволен — призна Деймън.

— Значи чак сега се върна на земята?

Деймън кимна.

— Е, пропусна доста неща, които се случиха тук. — Елена се впусна да му описва събитията от последните няколко дни, като започна с името на Селия, изписано с кръв, и завърши с откарването на Кейлеб в болницата.

— Брей! — подсвирна Деймън. — Но предполагам, че проблемът не е само в това, че малкото ми братче се е нахвърлило като побесняло върху Кейлеб? Защото, както се досещаш, това може да е само изблик на ревност. Ревността винаги е била най-големият грях на Стефан. — Изрече последното със самодоволно свиване на устните, а Елена го сръга нежно в ребрата.

— Не принизявай Стефан — смъмри го, а вътрешно се усмихна. Толкова беше хубаво, че отново може да се кара на Деймън. Той наистина отново беше старият вбесяващ, предизвикателен и прекрасен Деймън. Деймън се бе върнал.

Почакай. О, не.

— Ти също си в опасност! — ахна девойката, припомняйки си внезапно, че отново можеше да й бъде отнет. — Днес името ти се появи, изписано с водораслите, които държаха Мередит под водата. Не знаехме какво може да означава това, защото те смятахме за мъртъв. Но след като си жив, изглежда, че ти си следващата мишена. — Направи пауза. — Освен ако пропадането през повърхността на онази луна да е било нападението срещу теб.

— Не се тревожи за мен, Елена. Ти навярно си права, че атаката върху луната е била моят „инцидент“. Но опитите им не са били много успешни, нали? — промърмори Деймън замислено. — Сякаш това, каквото и да е то, не се опитва много усърдно да ни убие. Имам смътно подозрение какво може да причинява всичко това.

— Имаш ли? — удиви се Елена. — Кажи ми.

Деймън поклати глава.

— Засега е само лек проблясък. Нека се уверя.

— Но, Деймън — замоли го Елена, — дори лекият проблясък е много повече, отколкото останалите от нас успяха да се сетят. Ела с мен утре сутринта и разкажи на всички за това. Така заедно може да измислим какво да предприемем.

— О, да — потрепери престорено Деймън. — Ти, аз, Мет и ловецът на вампири — страхотна компания, няма що. Плюс лицемерно праведният ми брат и малката червенокоса вещица. И старата вещица и учителят. Не, ще направя някои собствени проучвания. А има и нещо по-важно, Елена — продължи той, пронизвайки я с тъмния си поглед, — няма да казваш на никого, че съм жив. Особено на Стефан.

— Деймън! — възрази Елена. — Ти не знаеш колко е съсипан Стефан, смятайки те за мъртъв. Трябва да му кажеш, че си добре.

Деймън се усмихна кисело.

— Мисля, че навярно част от Стефан се радва, че съм отстранен от картинката. Той няма причина да ме иска тук. — Елена поклати енергично глава в знак на отрицание, но той продължи: — Истина е. Но може би е време нещата помежду ни да бъдат различни. Във връзка с това аз трябва да му докажа, че мога да се променя. Във всеки случай не бих могъл да разследвам както трябва, ако всички знаят, че съм тук. Засега не казвай на никого, Елена. — Тя отвори уста, за да възрази отново, но той я накара да замълчи с бърза, страстна целувка. — Обещай ми, че засега ще запазиш появата ми в тайна, а аз ти обещавам, че веднага щом разгадая случващото се, ти ще можеш да обявиш възкръсването ми за света — увери я той, когато се отдръпнаха един от друг.

Елена кимна, макар че не бе убедена.

— Ако наистина го искаш, Деймън, и смяташ, че е необходимо, ще те послушам. Но не ми е приятно.

Деймън се изправи и я потупа по рамото.

— Сега нещата ще са различни — заяви и погледна надолу към нея със сериозно лице. — Аз не съм същият, какъвто бях, Елена.

Тя отново кимна, този път по-уверено.

— Ще запазя тайната ти, Деймън — обеща му.