Фантом

— Може би магията на пазителите не влияе върху всички. Кейлеб е надраскал някакви бележки в една тетрадка, която намерих, и от тях излиза, че той си спомня две различни поредици на събитията. Чуй това: „В града има момичета, които знаех, че са мъртви. Тук има чудовища. Градът беше унищожен, но ние го напуснахме, преди да успеят да се доберат до нас. Но сега съм обратно тук и сякаш никога не сме заминавали, все едно никой не си спомня нищо. Всичко е нормално: няма чудовища, няма смърт“.

— Хмм. — Елена взе тетрадката от него и прелисти страниците. Кейлеб бе направил списъци. Вики Бенет, Каролайн, тя. Всички те фигурираха. Всички, които бяха по-различни в този свят от другия. Имаше бележки за това как си ги спомня — как е мислил Елена за мъртва и какво става сега. Тя обърна няколко страници и очите й се разшириха. — Стефан, слушай. Тайлър му е казал за нас. Има още: „Тайлър се страхува от Стефан Салваторе. Той смята, че Стефан е убил господин Танър и че в него има нещо странно, нещо свръхестествено. И той смята, че Елена Гилбърт и приятелите й са замесени в това, което става“. Има и обяснение под черта, в което се допълва, че в едните му спомени господин Танър е мъртъв, а в другите е жив. — Елена прегледа набързо още няколко страници. — Изглежда, че той е насочил вниманието си към нас, защото ни смята за причината за тези промени. Разбрал е, че сме в дъното на всичко. Защото ние сме тези, които най-много са се променили — с изключение на жертвите на вампирите и китсуне — и тъй като знае, че Тайлър ни е подозирал, Кейлеб ни обвинява за изчезването му.

— Две различни поредици от спомени — повтори Стефан и се намръщи. — Ами ако Кейлеб не е единственият, който си спомня двете реалности? Ами ако свръхестествените същества или хора, които са запознати със свръхестественото, не са повлияни от магията?

Елена замръзна.

— Маргарет… Чудя се дали си спомня нещо. Изглеждаше толкова разстроена, когато ме видя за пръв път. Спомняш ли си колко се страхуваше, че отново може да замина? Мислиш ли, че тя си спомня, че съм умряла, независимо от новите й спомени, създадени от пазителите?

Стефан поклати глава.

— Не зная, Елена. Имаш ли някаква причина да смяташ, че Маргарет се различава с нещо от всяко друго нормално, малко момиченце? Малките хлапета могат да са много драматични без никаква причина. А Маргарет има доста богато въображение.

— Не зная — промълви Елена объркано. — Но ако пазителите само са насложили новите спомени върху старите, това би обяснило защо старият ми дневник все още е скрит в спалнята ми точно там, където го оставих, и там е записано всичко, което се случи преди да напусна дома си. Значи смяташ, че Кейлеб подозира, че става нещо, защото в крайна сметка той е върколак?

— Огледай се. — Стефан посочи наоколо.

За пръв път Елена осъзна цялата сцена и всички изводи, на които навеждаше. Нейни снимки. Снимки на Бони и Мередит. Дори имаше снимки на горката Каролайн, показващи превръщането й от високомерна зеленоока дебютантка в подивяло получудовище, в напреднала бременност с бебето… на Тайлър? Елена шокирано осъзна, че от дни не се бе сещала за Каролайн. Дали Каролайн все още беше бременна? Дали ще се превърне във върколак, защото носеше бебето на Тайлър? Във Фелс Чърч имаше цяла глутница върколаци, припомни си Елена. Силни, влиятелни върколаци и ако това не се е променило, ако цялата тази сган си спомня всичко или достатъчна част, тогава те навярно просто изчакваха сгоден момент, за да нападнат.

В стаята имаше не само изрезки от вестници, но и оригинални снимки. Видя една своя фотография, направена през прозореца на пансиона, на която тя се бе навела и разговаряше възбудено с Мередит, която в този миг милваше смъртоносната си бойна тояга. Имайки предвид дрехите, с които бе облечена, снимката бе направена веднага след като взеха Аларик и Селия от гарата. Кейлеб не само разследваше двете различни последователности от спомени, но шпионираше Елена и приятелите й.

Тогава забеляза и още нещо. В другия край на помещението имаше букет рози.

— Какво?… — промърмори тя, когато ги доближи. И тогава видя. Около цветята бе очертана пентаграма, заобиколена от купчина снимки: на Елена, Бони, Мередит, Мат, Стефан, Деймън.

— Това са същите рози като онази, която Кейлеб ти даде, нали? — попита Стефан тихо. Елена кимна. Това бяха съвършени, тъмночервени изящни цветове, които я мамеха да ги докосне.

— Розата, от която започна всичко — прошепна момичето. — Тя убоде пръста на Бони и кръвта й изписа името на Селия. Сигурно е била една от тези.

— Кейлеб не само е върколак — заяви Стефан. — Не зная точно какво прави тук, но на мен много ми прилича на черна магия. — Погледна я умолително. — Открих всичко това вчера — продължи. — Трябваше да се боря с него, Елена. Зная, че те изплаших, но трябваше да те защитя — и всички останали — от него.