Фантом

— Лекарите и сестрите в болницата няма да могат да помогнат на Бони — рече тя. — Дори може да й навредят, като се опитат с неефикасни медицински методи да разрешат проблем, който не е медицински. Бони не е болна; тя е омагьосана. Усещам силна магия във въздуха. Най-доброто, което можем да направим, е да й осигурим удобства, докато потърсим подходящото лечение.

Мат пристъпи в стаята. Лицето му бе втрещено от ужас, ала той не гледаше към неподвижното тяло на Бони върху пода. Вдигна едната си ръка и посочи.

— Погледнете — пророни.

Близо до леглото поднос, съдържал малък чайник, чаша и чиния, бе катурнат на пода. Чашата се бе счупила, чайникът лежеше настрани, а листата чай се бяха изсипали и бяха образували върху пода дълга, тъмна криволичеща линия.

Линия, която изписваше едно име.

Елена.

25

Погледът на Мат се стрелна ужасено между проснатата Бони, името на пода и пребледнялото лице на Елена. След няколко мига на шок, Елена се завъртя и напусна стаята. Стефан и Мат я последваха, докато Мередит и станалите приближиха до неподвижното момиче. Отвън в коридора Елена се нахвърли върху Стефан.

— Ти трябваше да ги пазиш. Ако беше тук, Бони нямаше да е толкова беззащитна.

Мат, който бе последвал Стефан навън, се стресна. Елена бе оголила зъби, тъмносините й очи искряха и двамата със Стефан приличаха на побеснели.

— Стефан не е виновен, Елена — възрази Мат внимателно. — Аларик и госпожа Флауърс направиха магическа защита. Нищо не би трябвало да премине през нея. Дори Стефан да беше тук, той нямаше да прекара цялата нощ в стаята на Бони.

— Би трябвало да я прекара, ако само така може да я опази — заяви Елена горчиво. Лицето й бе изопнато от гняв, когато погледна към Стефан.

Въпреки че защити Стефан, Мат не можа да потисне искрата на задоволство, която лумна в него, че най-после между Елена и Стефан съществува неразбирателство. Крайно време беше Елена да разбере, че Стефан не е идеален, пошушна му злорадо най-лошата част от него.

Госпожа Флауърс и Аларик излязоха забързано от стаята и разсеяха напрежението между Елена и Стефан.

— Изглежда Бони много глупаво се е опитала да се свърже с някого от отвъдното, но не разбирам как е могла да си причини това. Трябва да е резултат от неизвестната сила, която ви заплашва. Мередит ще остане с Бони, докато ние разследваме.

Мат хвърли поглед към Елена и Стефан.

— Доколкото разбрах, според вас Кейлеб е извън картинката.

— Мислех, че е! — възкликна Стефан, докато слизаха надолу по стълбите. — Може би това е нещо, което е започнал, преди да се сбием.

Аларик се намръщи.

— Ако това е вярно и все още продължава, може би самият Кейлеб няма да е в състояние да го спре. Дори и смъртта му няма да развали вечното проклятие.

Елена прекоси преддверието със стисната челюст и разтвори първата торба за боклук.

— Трябва да открием какво е направил. — Изрови от вътре купчина тетрадки и ги тикна в ръцете на останалите. — Търсете описание на магия стъпка по стъпка. Ако знаем как го е направил, може би Аларик и госпожа Флауърс ще намерят начин да я развалят.

— Книгата за магии, която е използвала Бони, е моя — обади се госпожа Флауърс. — Нищо в нея не би трябвало да има такъв ефект, но все пак ще проверя за всеки случай.

Всеки един от тях взе по една тетрадка и купчина листове и ги разпръснаха върху кухненската маса.

— В моята има диаграми — обяви след минута Стефан. — Има и пентаграма, но не мисля, че е същата, която видяхме върху пода на бараката.

Аларик взе тетрадката, вгледа се внимателно в листа и поклати глава.

— Не съм експерт, но това ми прилича на част от стандартна защитна магия.

Тетрадката, разтворена пред Мат, съдържаше най-вече набързо надраскани бележки. Първата смърт на Танър? Хелоуин? Елена, Бони, Мередит, Мат, Тайлър, Стефан всички са налице. Чуваше стъпките на Мередит на горния етаж, крачещи неспокойно край леглото на Бони и думите се размазаха пред очите му. Разтри очите си с юмрук, преди да се изложи като се разплаче. Това беше безполезно. Дори и в тетрадката да имаше нещо полезно, едва ли щеше да го разпознае.

— Не ви ли се струва странно, приятели — заговори Елена, — че Селия беше първата, засегната от това неизвестно зло? Но за нея в бараката нямаше нищо. А и тя не познава Тайлър, да не говорим за Кейлеб. Ако Кейлеб се опитва да ни отмъсти заради изчезването на Тайлър, защо първо ще напада Селия? Всъщност защо изобщо ще я напада?

Съвсем логични въпроси, каза си Мат и тъкмо щеше да изрази мисълта си на глас, когато забеляза госпожа Флауърс. Тя стоеше изправена като бастун, взираше се покрай лявото му ухо и кимаше леко.

— Наистина ли мислиш така? — попита тихо. — О, това променя нещата. Да, разбирам. Благодаря ти.

Когато свърши, погледът й отново се фокусира върху тях. Останалите също бяха забелязали едностранния й разговор и сега я наблюдаваха притихнали.