Фантом

— Със сигурност би било твърде голямо съвпадение, ако Кейлеб се опитва да ни омагьоса и в същото време някаква необяснима магия успее да въздейства — отбеляза Аларик.

— Къде е Кейлеб сега? — намръщи се Мат. — Той знае ли, че вие сте открили всичко това? Трябва ли да го проследим и да го наблюдаваме?

Стефан скръсти ръце.

— Той е в болницата.

Последва кратка пауза, докато останалите се споглеждаха един друг. Съдейки по студеното държание на Стефан, решиха да не задълбават повече по темата. Мередит стрелна Елена въпросително с поглед, която й кимна леко, сякаш й отвръщаше: „По-късно ще ти обясня“.

— Можете ли да кажете каква магия използва Кейлеб? — обърна се тя към госпожа Флауърс. — Какво се опитва да направи?

Старицата се взря замислено в снимката.

— Интересен въпрос — промълви. — Розите обикновено се използват при любовните магии, но пентаграмата и подредените около нея размножени снимки подсказват по-лош умисъл. Необичайно пурпурният цвят на розите вероятно усилва въздействието им. Те може да се използват за събуждането и на други страсти. Най-доброто предположение, което ми хрумва, е, че Кейлеб се опитва по някакъв начин да контролира емоциите ви.

Елена погледна внезапно към Стефан и забеляза предпазливото изражение на лицето му и напрегнатите рамене.

— Но това е всичко, което мога да кажа засега — продължи госпожа Флауърс. — Предлагам вие да прегледате записките на Кейлеб, а двете с Бони ще проучим свойствата на розите, за да разберем за какви други магии могат да се използват.

— Къде е Бони? — попита Елена. Въпреки че бе усетила, че нещо липсва, чак сега осъзна, че малката червенокоска не е сред групата в кухнята.

— Още спи — отвърна Мередит. — Знаеш колко обича да си поспива. — Ухили се. — Бони определено се наслаждава на положението си на застрашена девица и на вниманието, с което всички я обграждахме снощи.

— Аз смятам, че тя се държа наистина смело — заяви Мат неочаквано. Елена го погледна. Дали не започваше да се влюбва в Бони? Двамата щяха да си подхождат, каза си тя и се изненада когато усети как в гърдите й припламна искра на собственически гняв, докато мислено ги сватосваше. В крайна сметка Мат винаги е бил твой, прошепна в съзнанието й един груб глас.

— Ще отида да я събудя — предложи Мередит весело. — Никаква почивка за вещиците. — Завъртя се на пети и се насочи към стълбите, леко накуцвайки.

— Как е глезенът ти? — попита Елена. — Изглеждаш по-добре.

— Аз оздравявам бързо — похвали се момичето. — Сигурно е част от мисията ми на ловец на вампири. Когато снощи си легнах, нямах нужда от бастун, а тази сутрин усещам глезена си почти нормално.

— Късметлийка си — промърмори Елена.

— Късметлийка съм — съгласи се приятелката й и се ухили на Аларик, който й се усмихна с обич. И за да докаже, тя се заприпка нагоре по стълбите, като само леко се подпираше на перилото за подкрепа.

Елена взе още един кроасан и го намаза с конфитюр.

— Ние, останалите, ще трябва да прегледаме всички бумаги на Кейлеб, които взехме от бараката. Аларик, ти си следващият след госпожа Флауърс и Бони, който знае повече за магиите, така че можеш да вземеш тетрадките и да…

Млъкна, когато от горния етаж проехтя силен писък.

— Мередит! — изкрещя Аларик.

По-късно Елена не си спомняше как се озова горе. Имаше само размахани ръце и крака и суматоха, докато всички се опитваха да се изкачат максимално най-бързо по тясната стълба. И там, на прага на малката стая в кремаво и розово, стоеше Мередит с пребледняло от ужас лице. Извърна огромните си, потъмнели от страх очи към тях и прошепна:

— Бони.

Вътре, малката фигура на Бони лежеше неподвижно по лице на пода. Едната й ръка, която се подаваше изпод ръкава на пижамата, бе протегната към вратата. В кръга зад нея имаше две незапалени свещи — черна и бяла, като черната свещ бе съборена. В кръга от свещи се виждаше петно, което приличаше на засъхнала кръв, а до него лежеше отворена книга в овехтяла подвързия.

Елена се промуши покрай Мередит, коленичи до застиналата фигура и опипа шията й за пулс. Изпусна шумно въздуха, който задържаше в дробовете си, когато усети под пръстите си равномерните и силни удари на сърцето на Бони.

— Бони — повика я тя, разтърси я за рамото й нежно я обърна. Бони се претърколи по гръб без съпротива. Дишаше равномерно, но очите й оставаха затворени, а дългите й мигли приличаха на тъмни полумесеци върху страните й, обсипани с лунички.

— Някой да извика линейка — нареди Елена припряно.

— Не се нуждаем от линейка — обади се госпожа Флауърс тихо, докато се взираше в Бони с тъжно изражение.

— Какви ги говорите? — избухна Мередит. — Тя е в безсъзнание! Трябва да извикаме помощ.

Очите на госпожа Флауърс бяха замислени и сериозни.