Фантом

Изрезките и разпечатките също показваха, че Кейлеб наистина е обсебен от изчезването на Тайлър, както и че има доказателства и спомени за два различни потока на времето за един и същи период — единия, когато Фелс Чърч се разпада и Елена Гилбърт е мъртва, и другия, когато всичко си е „наред“ в малкия град във Вирджиния, включително и продължаващото господство на златното момиче от последния клас на гимназията — Елена. В допълнение към двойствените спомени на Кейлеб, които се отнасяха само до лятото, през предишната есен и зима очевидно Тайлър бе говорил с братовчед си по телефона и му бе разказал за загадъчните обстоятелства около смъртта на господин Танър и всичко, което бе последвало. Макар че от бележките се подразбираше, че Тайлър не е споменал за собственото си преобразяване във върколак и съучастничеството му с Клаус, а само за нарастващите му подозрения спрямо Стефан.

— Тайлър — изпъшка Елена. — Въпреки че отдавна го няма, продължава да създава неприятности.

Изследването на тетрадката от Аларик доказа също, че са били прави, че Кейлеб владее различни магии и е възнамерявал да използва познанията си, за да си отмъсти и едновременно с това да открие Тайлър. Но не ставаше ясно как е призовал фантома.

И въпреки че Аларик показа на госпожа Флауърс всяка бележка, заклинание, магическа формула или рисунка, те не успяха да открият каква магия прави Кейлеб, нито каква е целта на розите.

Стефан придружи Елена до дома й, а след това се върна в пансиона и продължи да помага на останалите. Той искаше да остане с Елена, но тя имаше чувството, че леля Джудит няма да остане във възторг, ако в последния момент й заведе гост за вечеря.

В секундата, в която Елена пристъпи прага на къщата, долови отглас от присъствието на Деймън и си спомни как двамата стояха прегърнати горе, само преди няколко часа. По време на вечерята, докато разказваше на Маргарет приказка за лека нощ, а след това по време на последния й разговор с Мередит, за да провери докъде са стигнали останалите от групата, тя си мислеше с копнеж за него, чудейки се дали ще го види тази нощ. На свой ред това събуди в нея угризения, свързани със Стефан и Бони. Постъпваше толкова егоистично, пазейки в тайна завръщането на брат му от него и мислейки за себе си, докато Бони беше в опасност. Получаваше се един изтощителен затворен кръг, ала тя не можеше да сдържи клокочещата в гърдите й радост, че Деймън е жив.

Когато най-сетне остана сама в стаята си, Елена, прокара четката през златистата си копринена коса и си облече обикновената памучна нощница, която носеше предишната нощ. Отвън бе горещо и влажно, а през прозореца се чуваше свиренето на щурците. Звездите блестяха върху тъмносиньото кадифе на небето, лунният полумесец се носеше високо над дърветата. Тя извика „Лека нощ“ на леля Джудит и Робърт, пъхна се в леглото и разбухна възглавниците около себе си.

Беше се подготвила да чака дълго. Деймън обичаше да дразни и си падаше по ефектните появи, така че сигурно щеше да изчака тя да заспи и тогава да се промъкне в стаята й. Ала едва бе угасила лампата, когато една тъмна сянка се отдели от мрака на нощта откъм другата страна на прозореца. По пода се чуха леки стъпки и след това матракът й изпъшка, когато Деймън се отпусна в другия край на леглото.

— Здравей, любима — рече нежно.

— Здравей — усмихна му се тя. Черните му очи проблеснаха срещу нея в сенките и Елена внезапно, въпреки всичко, се почувства стоплена и щастлива.

— Какви са последните новини? — попита той. — Забелязах доста суетня в пансиона. Какво е паникьосало другарчетата ти? — Тонът му, както обикновено, беше саркастичен, но я гледаше напрегнато и Елена знаеше, че е разтревожен.

— Ако ми позволиш да кажа на всички, че си жив, можеш да бъдеш с нас и тогава ще знаеш от първа ръка всичко, което става — подкачи го тя, но тутакси стана сериозна. — Деймън, нуждаем се от помощта ти. Случи се нещо ужасно.

Разказа му за Бони и за онова, което бяха открили в градинската барака на семейство Смолуд.

В очите на Деймън лумнаха пламъци.

— Фантомът е завладял малкото червено птиченце?

— Това е казала майката на госпожа Флауърс — отвърна Елена. — Стефан ни сподели, че е чувал за фантом на яростта, появил се някога в Италия.

Деймън издаде презрителен звук.

— Спомням си го. Навремето беше забавно, но не приличаше изобщо на това, което ти описваш. Как теорията на Стефан обяснява обсебването на Бони? Или появата на имената, когато някой е застрашен?

— Това е и теория на госпожа Флауърс — рече Елена раздразнено. — Или по-скоро на майка й. И е единствената, която звучи разумно. — Усещаше как Деймън докосва ръката й от вътрешната страна, сякаш я галеше с перце, и й стана толкова хубаво. Космите на ръцете й настръхнаха и тя неволно потръпна от желание. Престани, скастри се мислено. Работата е сериозна. Отдръпна ръката си по-далеч от Деймън.

Когато заговори, тонът му бе едновременно развеселен и ленив.