Фантом

Когато я остави, Деймън се преобрази елегантно отново в голям черен гарван и отлетя от прозореца на спалнята й, за да кацне сред клоните на дюлята, растяща наблизо. Там прибра крилете си и пристъпи от крак на крак, за да се нагласи удобно и да я наблюдава. Усещаше я през прозореца, отначало тревожна, с препускащи мисли, но скоро пулсът й се успокои, дишането й стана равномерно и дълбоко и той разбра, че е заспала. Той щеше да остане и да я пази.

Нямаше никакво колебание, той трябваше да я спаси. Ако Елена искаше галантен рицар, някой, който да я защитава благородно, Деймън беше насреща. Защо онзи слабак Стефан да се увенчава с цялата слава?

Но не беше сигурен какво следваше. Въпреки че Елена го умоляваше да не го прави, отиването в Тъмното измерение бе най-логичният ход, ако искаше да се пребори с този фантом. Но как да попадне там? Нямаше лесни пътища. Нямаше време да пътува отново до една от портите, нито пък искаше да оставя Елена за прекалено дълго, докато стигне до там. А не би могъл да очаква отново да се натъкне на звездна сфера.

Освен това, дори и да се озове там, сега престоят в Тъмното измерение криеше особени заплахи за него. Не смяташе, че пазителите знаят за завръщането му от мъртвите, а не знаеше как биха реагирали, когато разберат. Предпочиташе да не го научава. Пазителите не се интересуваха особено от вампирите и обичаха нещата да си остават така, както им е угодно. Например колко хладнокръвно отнеха Силите на Елена, когато привлече вниманието им.

Деймън прегърби рамене и накокошини раздразнено лъскавите си пера, обагрени с всички цветове на дъгата. Трябваше да има друг начин.

Откъм подножието на дървото се чу леко шумолене. Никой, който не притежаваше свръхчувствителните сетива на вампирите, не би го доловил, беше твърде предпазливо, но Деймън го усети. Настръхна и се огледа бързо наоколо. Никой нямаше да припари до неговата принцеса.

О. Деймън се отпусна отново и щракна раздразнено с клюна си. Стефан, Тъмният силует на брат му се очертаваше ясно под дървото. Беше отметнал глава назад и вперил взор, пълен с обожание, в тъмния прозорец на Елена. Разбира се, че беше тук, готов да я защити от всички ужаси на нощта.

И изведнъж Деймън разбра какво трябва да направи — ако иска да научи повече за фантома, се налагаше да се предаде във властта му.

Затвори очи и остави всички отрицателни чувства, които някога бе таил към Стефан, да го залеят отвсякъде като пълноводна река. Как Стефан винаги вземаше всичко, което Деймън искаше, крадеше го, ако се наложеше.

Проклетият Стефан, помисли си Деймън горчиво. Ако брат му не бе дошъл преди него в града, Деймън щеше да има шанс първи да спечели любовта на Елена, да обере плодовете на абсолютното обожание, което съзираше в очите й винаги, щом погледнеше към Стефан.

Вместо това, отново беше вторият най-добър. Не беше достатъчен дори за Катрин; тя също искаше и него, и брат му. Елена, истинска тигрица в сравнение с котенцето Катрин, щеше да е идеалната партньорка за Деймън. Красива, силна, умна, способна на огромна любов, двамата биха могли да господстват заедно над нощта.

Но тя се бе влюбила в малодушното му, слабоволево малко братче. Ноктите на Деймън се впиха яростно в клона, на който бе кацнал.

— Не е ли тъжно — обади се тих глас до него, — как ти все се опитваш и опитваш, но никога не си достатъчен за жената, която обичаш?

Тънко валмо хладна мъгла докосна крилото му. Деймън се изправи и се огледа. Тъмна мъгла се стелеше около ствола на дюлевото дърво и се извиваше нагоре точно до клона на Деймън. Отдолу Стефан стоеше, без да подозира нищо. Мъглата бе дошла само за Деймън.

Деймън се усмихна вътрешно и почувства как мъглата го обгръща, а после всичко се превърна в мрак.

27

Следващата сутрин отново беше гореща. Въздухът бе толкова гъст и лепкав, че само да вървиш по улицата бе неприятно, все едно да те удрят с топла, влажна кърпа. Дори вътре в колата с климатик, обикновено гладката и блестяща коса на Елена се къдреше на слепнали кичури от влагата.

Стефан спря пред дома й веднага след закуска, този път въоръжен със списък от билки и магически съставки, които госпожа Флауърс му бе заръчала да купи от града за новите й магически защити.

Докато пътуваха с колата, Елена гледаше през прозореца спретнатите бели къщи и грижливо скосените и равни морави на жилищните квартали на Фелс Чърч, които постепенно отстъпваха на тухлените сгради и подредените с вкус витрини на магазините в търговския център на града.