Фантом

— Е, не мога да виня старата вещица и призрака на майка й. Хората обикновено остават в собственото си измерение; те научават съвсем миниатюрна част от това, което се случва, дори и най-надарените от тях. Но ако Стефан се държеше като самоуважаващ се вампир и не се опитваше непрекъснато да прилича на човек, може би щеше да разполага с някаква следа. Той почти не е пътувал до Тъмното измерение, като се изключи първия път, когато го отвлякоха там и затвориха в клетка, и втория, за да спаси Бони. Може би, ако го беше направил, щеше да разбере какво става и да успее да опази малко по-добре домашните си любимци — човешките същества.

Елена се наежи.

— Човешки същества, домашни любимци? И аз съм едно от онези човешки същества, домашни любимци.

Деймън се засмя и тя разбра, че го е казал нарочно, само за да я подразни.

— Домашна любимка? Ти, принцесо? Никога. Може би по-скоро тигрица. Нещо диво и опасно.

Елена завъртя очи. После изведнъж проумя подтекста в думите на Деймън.

— Почакай, да не би да казваш, че това не е фантом? И че знаеш точно какво е? От Тъмното измерение ли е дошло?

Деймън отново се приближи към нея.

— Искаш ли да узнаеш това, което ми е известно? — Гласът му приличаше на милувка. — Има много неща, които мога да ти кажа.

— Деймън — рече Елена твърдо. — Престани да флиртуваш и ми обърни внимание. Това е важно. Ако знаеш нещо, моля те, кажи ми. А ако не, моля те, не си играй игрички с мен. Животът на Бони е заложен на карта. Всички ние сме в опасност. Ти също си в опасност, Деймън: не забравяй, че името ти бе изписано, а ние не знаем със сигурност, че случилото се на Тъмната луна е било нападението срещу теб.

— Аз самият не съм толкова разтревожен — махна пренебрежително Деймън. — Ще е нужно много повече от един фантом, за да ме нарани, принцесо. Но, да, зная малко повече за това, отколкото Стефан. — Обърна ръката й и плъзна хладните си пръсти по дланта й. — Това е фантом, но не е от същия вид като онзи в Италия преди много години. Спомняш ли си, че Клаус беше от Истинските вампири? Той не е бил създаден като Катрин, Стефан или мен; той никога не е бил човек. Вампирите като Клаус смятат вампири като нас, които първоначално са били хора, за слаби мелези. Той беше много по-силен от нас и много по-труден за убиване. По същия начин има и различни фантоми. Фантомите, които са родени от човешките емоции на Земята, са способни да се стимулират и увеличат силата си от тези емоции. Те не притежават собствено съзнание и никога не могат да станат много могъщи. Те са само паразити. Ако бъдат лишени от емоциите, от които се нуждаят, за да оцелеят, те много бързо започват да се стопяват и изчезват.

Елена се намръщи.

— Но ти смяташ, че това е друг, много по-мощен фантом? Защо? Какво ти каза Сейдж?

Деймън потупа ръката й с пръст и продължи:

— Първо, имената. Това е непосилно за обикновен фантом. Второ, завладял е Бони. Един обикновен фантом не би могъл да го направи, а и не би спечелил нищо, дори и да успее. Обаче Истинският фантом може да открадне душата й и да я отнесе обратно в Тъмното измерение. Може да пресуши жизнената й сила и чувствата й, за да увеличи своята мощ.

— Почакай — спря го Елена, силно обезпокоена. — Бони в Тъмното измерение ли е? Но там би могло да й се случи всичко! Може отново да бъде превърната в робиня! — Сълзи запариха в очите й, когато си спомни как се отнасяха към човешките същества в Тъмното измерение.

Деймън стисна ръката й.

— Не, не се тревожи за това. Тя е там само духом — фантомът ще я държи в нещо като временна килия; ще иска тя да е в безопасност. Мисля, че най-лошото нещо, което може да й се случи, е да се отегчи до смърт. — Той се намръщи. — Но това ще изсмуче жизнената й сила и накрая ще я обезсили напълно.

— Ти смяташ, че да се отегчи е най-лошото нещо, което би могло да й се случи… о, поне докато не изстиска жизнената й сила? Това не е много добре, Деймън. Трябва да й помогнем. — Елена се замисли за миг. — Значи фантомите живеят в Тъмното измерение?

Деймън се поколеба.

— Не и в началото. Истинските фантоми са били заточени на Тъмната луна от пазителите.

— Където ти умря.

— Да — потвърди Деймън язвително. После разтри горната част на ръката й като мълчаливо извинение за тона си. — Истинските фантоми се държат в нещо като затвор на Тъмната луна и само дебнат за сгоден случай, за да се измъкнат. Като духовете, затворени в бутилка. Ако нещо разруши стената на затвора, основаната им цел ще е да стигнат до Земята, за да се нахранят с човешки емоции. След като Великото или Световното дърво бе разрушено, Сейдж ми каза, че нещата са се променили, което обяснява как един Истински фантом е успял да се измъкне.

— И защо е трябвало да идва чак на Земята? — попита Елена. — Тъмното измерение гъмжи от демони и вампири.

Видя, че Деймън се усмихва в мрака.