Фантом

— Майка ви знае ли какво се е случило с Бони? — попита я Мат нетърпеливо. Той бе останал във Фелс Чърч, за да се сражава с китсуне заедно с госпожа Флауърс, докато приятелите му странстваха из Тъмното измерение. За времето, прекарано с възрастната жена като другари по оръжие, бе свикнал с обичайното й общуване с царството на духовете. Щом майката на госпожа Флауърс бе прекъснала разговора им, навярно имаше да каже нещо полезно и важно.

— Да — усмихна му се госпожа Флауърс. — Да, разбира се, мама беше много полезна. — Лицето й стана сериозно и тя се огледа. — Мама е успяла да усети нещото, което е взело душата на Бони. Когато е влязло в къщата, е могла да го наблюдава, макар че е била безсилна да се бори с него. Разстроена е, че не е могла да спаси Бони. Тя много я харесва.

— Бони ще се оправи ли? — попита Мат, преди да завалят останалите въпроси: „Какво е това?“ и „Значи ли тогава, че е демон или нещо подобно, а не проклятие?“

Госпожа Флауърс погледна първо към Мат.

— Ние може би ще успеем да спасим Бони. Със сигурност ще се опитаме. Но ще трябва да победим онова, което я е завладяло. И вие останалите също сте в голяма опасност.

Огледа всички поред.

— Това е фантом.

Последва кратка тишина.

— Какво е фантом? — попита Елена. — Призрак ли имате предвид?

— Фантом, разбира се — промълви Стефан тихо и поклати глава, все едно не можеше да повярва, че по-рано не се е сетил. — Преди много години съм чувал за един град в Италия, чиито жители разказвали за фантом, кръстосвал улиците на Умбрия. Не е било призрак, а същество, създадено от силни емоции. Според историята, един мъж бил толкова разгневен на невярната си любовница, че убил и нея и любовника и, а след това и себе си. Всички тези емоции освободили нещо, създание, сътворено от техните емоции. Един по един жителите на града полудявали. Правели ужасни неща. — Стефан изглеждаше потресен до дъното на душата си.

— Пред това ли сме изправени? Пред някакъв демон, създаден от гняв, който подлудява хората? — Елена се извърна умолително към госпожа Флауърс. — Защото, честно, според мен този град вече достатъчно се напати от това.

— Не може да се случва отново — заяви Мат. Той също гледаше към госпожа Флауърс. Тя бе единствената, която заедно с него бе видяла почти разрушения Фелс Чърч. Разбира се, останалите също бяха тук в началото, но когато нещата наистина станаха ужасни, когато бяха най-зле, момичетата и вампирите бяха в Тъмното измерение, където водеха своите битки.

Госпожа Флауърс срещна погледа му и кимна твърдо, сякаш даваше клетва.

— Няма да се случи — заяви решително. — Стефан, това, което ти описа, навярно е бил фантом на яростта, но ми се струва, че популярното обяснение на това, което става, не е съвсем точно. Според мама фантомите се хранят с емоции също както вампирите с кръв. Колкото по-силно е дадено чувство, толкова по-заситени и по-активни са те. Те нападат хора или общности, които вече са изпитали тези силни емоции, и създават нещо като контур за обратна връзка, окуражавайки и подхранвайки мислите, които ще направят емоциите по-силни, така че те да продължат да ги подхранват. Те са доста силни физически, но могат да оцелеят само докато жертвите им продължават да ги захранват.

Елена слушаше внимателно.

— Но какво е станало с Бони? — Тя погледна към Стефан. — Дали в този град Умбрия всички хора са изпаднали в кома заради фантома?

Стефан поклати глава.

— Не съм чувал за подобно нещо. Може би тук се намесва Кейлеб.

— Ще се обадя на Селия — заяви Аларик. — Това ще й помогне да фокусира проучването си. Ако някой разполага с информация по въпроса, то това е доктор Белтрам.

— Може ли майка ви да каже какъв вид е бил фантомът? — обърна се Стефан към госпожа Флауърс. — Ако знаем какви емоции го захранват, ще можем да отрежем доставката му.

— Тя не знае — отвърна възрастната жена. — Не знае и как може да се победи фантома. Освен това има и още нещо, което трябва да вземем предвид: Бони притежава доста голяма вродена психическа сила. Ако фантомът я е завладял, значи е проникнал през нея.

Мат кимна, следвайки мисълта й.

— А ако това е вярно — довърши мрачно, — то тогава нещата ще станат още по-лоши и по-опасни.

26

Денят измина, изпълнен с много проучвания, но твърде малко резултати, поради което Елена се чувстваше все по-загрижена за изпадналата си в кома приятелка. Когато се свечери и леля Джудит се обади, за да попита уморено дали семейството й изобщо ще я види този ден, те бяха прегледали всички материали в първата торба, а Аларик бе проучил почти една трета от тетрадката, в която Кейлеб бе документирал магьосническите си опити, като не спираше да се оплаква от нечетливия почерк на Кейлеб.

Елена се намръщи, докато прехвърляше друга купчина вестници. Преглеждането на снимките и изрезките потвърждаваше предположението, че Селия не е била сред планираните жертви на Кейлеб. Ако фантомът я бе атакувал първа, това бе, защото е била богата на емоцията, от която се захранваше той.

— Хапливост — предположи Мередит, но се постара Аларик да не я чуе.