Фантом

Елена кимна, твърде смаяна, за да говори. Сега разбираше защо Стефан се бе държал по този начин. Мислел е, че тя е в опасност. Но при все това… не можеше да не се почувства зле, щом си припомнеше извитото във въздуха тяло на Кейлеб, когато Стефан го хвърли. Кейлеб може и да ги бе нападнал с опасна магия, но бележките му показваха, че е объркан и изплашен. Елена и приятелите й бяха променили неговия свят и сега той не разбираше кое е истинската реалност.

— По-добре да съберем всичко това и да го занесем в пансиона — предложи Елена припряно. — Има ли още тетрадки? — Стефан кимна. — Тогава по-добре да ги прегледаме внимателно. Ако ни е направил магия — или по някакъв начин ни е проклел — то това още е в сила, въпреки че в момента той е на сигурно място в болницата. Може в тези тетрадки да е описана магията, която използва, или най-малкото може да открием някаква следа, от която да разберем каква е тази магия и какво точно става. И надявам се, как да я развалим.

Стефан изглеждаше малко несигурен, а в зелените му очи се четяха въпроси. Ръцете му бяха леко протегнати, сякаш е очаквал тя да го прегърне и е забравил да ги пусне, когато тя не го стори. Но поради някаква непонятна за нея причина, Елена не можеше да се застави да го прегърне. Вместо това отвърна поглед и рече:

— Имаш ли някаква найлонова торба или кашон в колата, в които да сложим всичко това?

24

Елена затвори мобилния си телефон, когато спряха пред пансиона в колата на Стефан.

— Сестрата в болницата каза, че Кейлеб все още е в безсъзнание — осведоми го тя.

— Добре — кимна Стефан. Девойката го изгледа укорително, а той се взря раздразнено в нея. — Ако е в безсъзнание — обясни, — ще имаме по-голяма възможност да открием каква магия е използвал срещу нас.

Двамата бяха напълнили три големи торби за боклук с изрезки от вестници, снимки и тетрадки, които откриха в градинската барака на семейство Смолуд. Елена се побоя да размести пентаграмата с розите и фотографиите около него върху пода в бараката, за да не повлияе по някакъв начин върху магията, но направи няколко снимки с мобилния си телефон.

Мат излезе и взе една от торбите.

— Донесли сте малко боклук?

— Нещо такова — отвърна Елена мрачно и набързо му разказа какво бяха открили в къщата на Смолуд.

Мат се намръщи.

— Леле. Но може би сега най-после ще успеем да разберем какво става.

— Защо си дошъл толкова рано? — попита Елена, като тръгна редом с него към пансиона. — Мислех, че ще застъпиш смяната си чак в десет. — Стефан вървеше след тях.

— Прекарах нощта тук — отвърна Мат. — След като се появи името на Бони, не исках да я изпускам от поглед.

— Появило се е името на Бони? — Елена се извъртя обвинително към Стефан. — Защо не ми каза?

Стефан сви притеснено рамене.

— Не знаех — призна си колебливо.

— Стефан, казах ти да пазиш Мередит и Селия — скастри го Елена. — Ти трябваше да бъдеш тук. Дори още преди да се появи името на Бони, Мередит и Селия бяха в опасност. Аз разчитах на теб да ги охраняваш.

Стефан й хвърли гневен поглед.

— Аз не съм ти послушно пале, Елена — рече тихо. — Установих съществуването на мистериозна заплаха, която сметнах, че трябва да проуча. Действах така, за да те защитя. И бях прав. Опасността застрашаваше много повече теб, отколкото останалите. А сега имаме възможност да разгадаем магията.

Елена примигна, слисана от тона му, но не можеше да отрече правотата на думите му.

— Извини ме — промълви разкаяно. — Прав си. Радвам се, че открихме бараката на Кейлеб.

Мат отвори предната врата. Стовариха торбите в преддверието и се запътиха към кухнята, където госпожа Флауърс, Аларик и Мередит се наслаждаваха на вкусна закуска от кроасани, конфитюр, плодове и наденички.

— Селия замина — осведоми Мередит Елена още щом влязоха в стаята. Тонът й бе безстрастно информативен, но обикновено хладните й тъмносиви очи блестяха и Елена си размени потайна усмивка с приятелката си.

— Къде отиде? — попита Елена със същия нехаен тон и посегна да си вземе един кроасан. Беше дълга сутрин и тя умираше от глад.

— Във Вирджинския университет — отвърна Аларик. — Надява се да попадне на някаква следа, като проучи проклятията и народните магии.

— Може вече да разполагаме с повече информация — обяви Елена, след като преглътна хапка от божествено хрупкавия кроасан с масло. Разказа им какво бяха намерили в бараката. — Взехме всички вестници, снимки и тетрадки на Кейлеб. А ето какво беше направил на пода. — Извади мобилния си, зареди снимките и го подаде на госпожа Флауърс.

— Мили Боже! — ахна възрастната жена. — Това определено ми прилича на черна магия. Чудя се дали онова дете знае какво прави.

Стефан изсумтя.

— Той не е дете, госпожо Флауърс. Силно подозирам, че е върколак и зъл магьосник.

Госпожа Флауърс го погледна строго.

— Той е поел по грешен път в усилията си да открие братовчед си, това е сигурно. Но на мен тази магия ми изглежда аматьорска. Ако се получи, ще е по-скоро случайно, отколкото вследствие на ясен замисъл.

— Ако се получи? — удиви се Мередит. — Аз мисля, че съществуват достатъчно доказателства, че магията му е сработила.