Фантом

— Също така препоръчвам заравянето на парчета желязо около това, което се опитвате да защитите — предложи собственичката на магазина. — Традиционни предмети са конските подкови, но всичко, направено от желязо, особено кръгло или извито, ще свърши работа. — Тя бе преминала през различни степени на недоверие, докато Стефан сякаш се опитваше да изкупи всичката стока в магазина й, като се започне от билки или всичко, свързано с предпазване от зли сили, и сега се разтапяше от желание да бъде полезна.

— Мисля, че засега това е всичко, от което се нуждая — пресече любезно Стефан словесния й поток. — Много благодаря за помощта ви.

Лицето й сияеше, докато таксуваше покупките му на старомодната каса с мелодично звънче, а той й се усмихна. Смяташе, че е успял да дешифрира целия списък на госпожа Флауърс и се чувстваше горд от себе си.

Някой отвори вратата, за да влезе, и в магазина нахлу студен вятър, който разклати магическите предмети и висулки по стените.

— Усетихте ли това? — попита собственичката. — Мисля, че идва буря. — Косата й, уловена от порива на вятъра, се разпиля във въздуха като ветрило.

Стефан тъкмо се канеше да се съгласи любезно, когато изведнъж се смръзна от ужас. Дългите къдрици на жената увиснаха за миг неподвижно, преплели се в един извит кичур коса, който съвсем ясно и четливо изписваше зловещото:

Мат.

Но ако фантомът е намерил нова мишена, това означаваше, че Елена…

Стефан се извъртя рязко към предната част на магазина. Елена не беше там.

— Добре ли сте? — попита собственичката, докато Стефан се озърташе обезумяло наоколо. Без да й обръща внимание, той забърза към вратата на магазина, като оглеждаше всяка пътека, всяко кътче в магазина.

Остави Силата му да се разпростре, протягайки пипалата си, за да улови следа от присъствието на Елена. Нищо. Тя не беше в магазина. Как не бе забелязал, че е излязла?

Притисна юмруци към очите си, докато малки звезди не избухнаха под клепачите му. Вината беше негова. Отдавна не се бе хранил с човешка кръв и силите му бяха много отслабнали. Защо бе позволил да стане толкова слаб? Ако беше пълен със сила, щеше веднага да разбере, че я няма. Беше егоистично да се съобразява със съвестта си, когато трябваше да пази толкова хора.

— Добре ли сте? — попита отново жената. Тя го бе последвала в предната част на магазина с торбата с покупките му в ръка и сега се взираше тревожно в него.

Стефан пое торбата.

— Момичето, с което дойдох — заговори настоятелно. — Видяхте ли кога е излязла?

— О — отвърна тя и се намръщи. — Тя излезе, когато се запътихме да огледаме секцията с различните видове тамян.

Толкова отдавна. Дори продавачката бе забелязала излизането на Елена.

Стефан кимна рязко за благодарност, преди да пристъпи отвън на заслепяващата слънчева светлина. Огледа трескаво нагоре и надолу по цялата улица.

Обля го огромна вълна на облекчение, когато я зърна да седи на пейката пред аптеката няколко врати по-надолу. Но в следващия миг забеляза отпуснатата й стойка, а красивата й руса коса висеше някак безжизнено върху едното й рамо.

Стефан тутакси се озова до нея, благодарен, че макар и плитко, дишането й бе стабилно, а пулсът силен. Но тя беше в безсъзнание.

— Елена — промълви той и я погали нежно по бузата. — Елена, събуди се. Върни се при мен. — Тя не помръдна. Той разтърси ръката и малко по-силно. — Елена! — Тялото й се килна на пейката, но нито дишането й, нито равномерните удари на сърцето й се промениха.

Също като Бони, Фантомът бе завладял Елена и Стефан почувства как нещо в него се разкъса на две. Той се бе провалил. Не бе успял да защити нито едната от двете.

Стефан подпъхна внимателно ръка под кръста на Елена, с другата обгърна главата й и я взе в прегръдките си. Сгуши я до гърдите си, канализира малкото Сила, която му бе останала, в увеличаването на скоростта, и се затича.

Мередит погледна часовника си поне за стотен път, чудейки се защо Стефан и Елена още не са се върнали.

— Изобщо не мога да разчета тази дума — оплака се Мат. — Кълна се, мислех, че моят почерк е нечетлив. Това тук сякаш го е писал с едно затворено око. — В объркването си толкова често бе прокарвал ръце през косата си, че сега тя стърчеше на всички страни, а под сините му очи се забелязваха леки сенки.

Мередит отпи глътка от кафето си и протегна ръка. Мат й подаде тетрадката, която преглеждаше. Бяха установили, че тя най-добре разчита острия, наклонен почерк на Кейлеб.

— Мисля, че това е „О“ — промърмори тя. — „Деосил“ дума ли е?

— Да — отвърна Аларик и леко се изправи. — Означава „по посока на часовниковата стрелка“. В езотериката означава преобразуването на духовната енергия във физически форми. Тук може да има нещо. Може ли да го видя?

Мередит му подаде тетрадката. Очите й бяха зачервени, а мускулите й сковани от цяла сутрин висене над записките на Кейлеб, преглеждане на изрезките от вестници и снимки. Разкърши рамене напред-назад и се протегна.

— Не — поклати глава Аларик след няколко минути четене. — Нищо полезно. Тук се описва как се очертава магически кръг.