Фантом

Мередит тъкмо се канеше да заговори, когато на прага се появи Стефан, пребледнял, с див поглед. Елена лежеше в безсъзнание в ръцете му. Мередит изпусна чашата си с кафе.

— Стефан! — извика и се втренчи ужасено в тях. — Какво се е случило?

— Фантомът я плени — пророни Стефан със задавен глас. — Не зная как.

Мередит имаше чувството, че пропада.

— О, не, о, не! — чу се да изрича с тънък, писклив глас. — Не и Елена.

Мат се надигна заплашително.

— А ти защо не му попречи? — попита обвинително.

— Нямаме време за караници — сряза го Стефан студено и мина покрай тях. Пое нагоре по стълбите, прегърнал закрилнически Елена. Мат, Мередит и Аларик го последваха в мълчалива индианска нишка до стаята, където Бони лежеше заспала.

Госпожа Флауърс плетеше край леглото й. Устата й се отвори в едно голямо „О“ на потрес, когато видя кого носи Стефан. Стефан положи внимателно Елена от другата страна на голямото двойно легло, редом с бледата, дребничка Бони.

— Съжалявам — рече Мат бавно. — Не биваше да те обвинявам. Но… какво се случи?

Стефан сви рамене. Изглеждаше напълно съсипан.

Сърцето на Мередит се сви болезнено в гърдите й при гледката на двете й най-добри приятелки, легнали отпуснати като парцалени кукли. Бяха толкова неподвижни. Дори и в съня си. Елена беше по-подвижна, по-изразителна отколкото сега. Двете бяха прекарали заедно хиляди нощи още от малки и Мередит бе виждала спящата Елена да се усмихва, да се върти под одеялата, да заравя лице във възглавницата. А сега розово-златно-кремавата топлина на Елена изглеждаше избледняла и студена.

И Бони Бони, която бе толкова пъргава и кипяща от енергия, че през целия си живот едва ли се бе задържала на едно място за повече от една или две минути. Сега беше неподвижна, замръзнала, почти изгубила цвят, с изключение на тъмните точици на луничките й, пръснати върху страните й и яркочервените коси, пръснати върху възглавницата. Ако не беше съвсем лекото повдигане и спускане на гърдите им, двете момичета можеха да бъдат взети за манекени.

— Не зная — повтори Стефан, но този път думите прозвучаха много по-паникьосано и той вдигна глава, за да срещне очите на Мередит. — Не зная какво да правя.

Мередит се прокашля.

— Докато ви нямаше, се обадихме в болницата, за да проверим как е Кейлеб — заговори тя предпазливо, знаейки какъв ефект ще имат следващите й думи. — Изписали са го.

В очите на Стефан проблеснаха убийствени пламъци.

— Мисля — изрече с режещ като нож глас, — че не е зле да го посетим.

Елена висеше в тъмнината. Но не бе разтревожена. Сякаш се носеше бавно под топла вода, нежно поклащайки се по течението. Част от нея се питаше дистанцирано, без страх, дали никога не е изплувала от езерото под водопада при Топлите извори? Дали през цялото това време се бе носила по водата в плен на сънищата?

Тогава внезапно се понесе по-бързо, издигна се рязко нагоре, отвори очи на ослепяващата, дневна светлина и пое дълбоко дъх.

Изразителни, разтревожени тъмнокафяви очи се взираха в нейните от едно бледо лице, надвесено над нея.

— Бони? — ахна Елена.

— Елена! Слава Богу! — извика Бони и стисна ръцете й в здрава хватка. — Тук съм съвсем сама от дни или поне имам чувството, че са минали дни, защото светлината никога не се променя, така че не мога да разбера по слънцето. И тук няма какво да се прави. Не мога да измисля начин да избягам, а и няма нищо за ядене, макар че, колкото и да е странно, не се чувствам гладна, така че предполагам, че това няма значение. Опитах се да спя, за да минава по-бързо времето, но не съм и уморена. И внезапно ти се озова тук и аз съм толкова щастлива да те видя, но ти все не искаше да се събуждаш, така че накрая започнах да се притеснявам. Какво става?

— Не зная — отвърна Елена уморено. — Последното нещо, което си спомням, е как седях на една пейка. Мисля, че ме обгърна някаква мистична мъгла.

— И с мен се случи същото! — възкликна приятелката й. — Не говоря за пейката, а за мъглата. Бях в стаята си в пансиона и тази странна мъгла ме обви. — Тя потръпна театрално. — Изобщо не можех да се движа. Толкова ми беше студено. — Внезапно очите й се разшириха виновно. — Правех магия, когато това се случи. Нещо се появи зад гърба ми и започна да говори разни неща. Лоши, гадни неща.

Елена потръпна.

— Аз също чух глас.

— Мислиш ли, че аз… съм изтървала нещо, което е било затворено някъде? Докато съм правела магията? Тревожех се, че може да съм го направила без да искам — додаде Бони с побеляло лице.

— Вината не е твоя — увери я Елена. — Ние смятаме, че фантомът — нещото, което причинява всички тези инциденти — е откраднал духа ти, за да черпи сила от него. А сега, предполагам, че е взел и моя.

Тя разказа набързо на Бони за фантома, после се надигна на лакти и за пръв път се огледа.

— Не мога да повярвам, че отново сме тук.

— Къде? — попита Бони тревожно. — Къде сме?