Фантом

Мередит стисна устни, обърна се и хукна нагоре по стълбите. Чу се кратък вик на изненада, последвано от приглушени удари. Аларик стрелна нервно Мат с поглед, после го извърна нагоре към стълбите.

— Дали да й помогнем? — зачуди се.

Преди Мат да успее да отговори — а той бе съвсем сигурен, че не Мередит е тази, която се нуждае от помощ — тя се върна, като буташе пред себе си Кейлеб през стълбите. Двете му ръце бяха здраво извити зад гърба.

— Покани го — нареди тя на Кейлеб, когато той стигна препъвайки се до подножието на стълбата. Момчето поклати глава, а тя дръпна ръката му по-високо. Той извика от болка.

— Няма да го поканя — настоя упорито. — Ти не можеш да влезеш. — Мередит го тласна към Стефан, но го спря точно на прага.

— Погледни ме — заговори кротко Стефан и очите на Кейлеб се извърнаха към неговите. Зениците на вампира се разшириха, поглъщайки зелените ириси в чернотата си. Кейлеб замята отчаяно глава, но изглеждаше неспособен да откъсне погледа си.

— Пусни. Ме. Вътре — нареди му Стефан.

— Влез тогава — смотолеви Кейлеб сърдито. Мередит го пусна и погледът му се проясни. Извърна се и се затича нагоре по стълбите.

Стефан влетя през вратата, все едно бе куршум, изстрелян през цевта на пушка, за да се понесе нагоре по стълбата. Плавните му, безшумни движения напомняха на Мат на тези на хищник — на лъв или акула. Мат потрепери. Понякога забравяше колко опасен е Стефан в действителност.

— По-добре да отида с него — обади се Мередит. — Не ми се ще Стефан да направи нещо, за което после ще съжалява. — Замълча. — Във всеки случай не и преди да узнаем това, което ни е нужно. Аларик, ти най-много от всички ни си запознат с магиите, затова идваш с мен. Мат, ти наблюдавай отвън и ни предупреди, ако случайно колата на двамата Смолуд се появи на алеята. — Двамата с Аларик последваха Стефан на горния етаж.

Мат чакаше да се разнесат викове, но горе остана застрашително тихо. Като държеше под око алеята за коли от предния прозорец, Мат се прокрадна в дневната. Някога двамата с Тайлър бяха приятели или поне излизаха заедно, защото играеха във футболния отбор. Познаваха се от прогимназията.

Тайлър пиеше твърде много, купонясваше яко, държеше се грубо и пренебрежително с момичетата, но в него имаше нещо, което понякога забавляваше Мат. Може би беше настървението, с което вършеше всичко — независимо дали ставаше дума за прехващането на неспасяемата топка на противниковия куотърбек, или да устрои най-дивия купон, който някога някой бе виждал. Или онзи период в седми клас, когато бе обзет от манията да спечели на играта „Уличен боец“ на плейстейшън. Всеки ден Тайлър събираше Мат и останалите момчета у тях и всички прекарваха часове, седнали на пода в спалнята му, тъпчеха се с чипс, дрънкаха тъпотии и натискаха копчетата на джойстика, докато Тайлър чертаеше стратегии как да спечели всяка схватка. Мат въздъхна тежко и отново се взря през предния прозорец.

Отгоре се чу тъп удар и Мат застина. Тишина.

Когато отново поде кръстосването на дневната, Мат забеляза една снимка сред останалите фотографии в рамки, подредени върху пианото. Приближи се и я взе.

Трябва да е била направена по време на парти след футболен мач в единайсети клас. Ръката на Мат обгръщаше Елена, с която тогава бяха гаджета и тя му се усмихваше. До тях бе застанал Тайлър, преплел ръка с тази на момиче, чието име Мат не можеше да си спомни. Алисън или Алисия. Тя беше по-голяма от тях, в дванайсети клас и същата година се бе дипломирала и бе напуснала града. Всички бяха издокарани: двамата с Тайлър с костюми и вратовръзки, а момичетата с официални рокли. Елена носеше елегантна, къса рокля и изглеждаше толкова красива, че дъхът на Мат секна.

Тогава нещата бяха толкова прости. Куотърбекът и най-готиното момиче в училището. Бяха идеалната двойка.

Тогава Стефан пристигна в града, нашепна му студен, металически глас, и съсипа всичко.

Стефан, който се преструваше на приятел на Мат. Стефан, който се преструваше на нормално човешко същество.

Стефан, който преследваше гаджето на Мат, единственото момиче, което някога Мат истински бе обичал. И навярно единственото, което някога щеше да обича. Вярно, че двамата бяха скъсали още преди Елена да срещне Стефан, но ако не беше той, Мат можеше да си я върне.

Устните на младежа се извиха в злобна гримаса и той захвърли фотографията на пода. Стъклото не се счупи и снимката остана да лежи там — Мат, Елена, Тайлър и момичето, чието име не можеше да си спомни, се усмихваха невинно с лица към тавана, неподозиращи за това, което се бе насочило към тях, за хаоса, който щеше да избухне след по-малко от година. Заради Стефан.

Стефан. Лицето на Мат пламна от гняв. В главата му забуча. Стефан, предателят. Стефан, чудовището. Стефан, който открадна момичето на Мат.

Мат стъпи върху снимката и я стъпка яростно с пета. Дървената рамка се счупи. Звукът на строшено стъкло под крака му бе странно удовлетворяващ.