Фантом

Стефан запристъпва към Кейлеб от другата му страна. Момчето явно умираше от страх, защото погледът му прескачаше нервно между Стефан и Мередит.

Тогава Стефан спря. Виждаше, че пленникът им е искрено объркан. Възможно ли бе да казва истината? Стефан коленичи, така че очите му да бъдат на едно ниво с тези на Кейлеб и заговори с по-мек тон:

— Кейлеб? — каза, като вложи и последните остатъци от Силата си, за да въздейства върху момчето и да го накара да говори. — Ще ни кажеш ли какъв вид магия използваш? Нещо с рози, нали? Какво трябва да направи тази магия?

Кейлеб преглътна и адамовата му ябълка подскочи.

— Исках да разбера какво се е случило с Тайлър. Затова дойдох тук за лятото. Никой не изглеждаше разтревожен, но аз знаех, че Тайлър не би изчезнал просто така. Тайлър ми е разказвал за вас, за всички вас и за Елена Гилбърт. Тайлър те мразеше, Стефан. Отначало харесваше Елена, но после искрено я намрази. Обаче, когато пристигнах тук, всички знаеха, че Елена Гилбърт е мъртва. Семейството й все още я оплакваше. А ти беше заминал, Стефан; беше напуснал града. Опитах се да сглобя парчетата от мозайката, за да разбера какво се е случило — имаше някои наистина много чудати истории — а сетне в града се случиха още по-странни неща. Заредиха се приливи на насилие, момичетата полудяваха, деца нападаха родителите си. И тогава, внезапно, всичко свърши; просто спря и сякаш аз бях единственият, който си спомняше, че подобни неща са се случили. Но в същото време си спомнях и едно съвсем нормално лято. Елена Гилбърт беше тук през цялото време и никой не бе изненадан, защото никой не си спомняше да е умирала. Изглежда единствено аз тук имах два комплекта от спомени. Хора, които бях видял тежко пострадали — той потрепери при спомена — или дори убити, сега отново си бяха живи и здрави. Имах чувството, че полудявам.

Кейлеб отметна разрешената си тъмноруса коса от лицето си, потри носа си и си пое дълбоко дъх.

— Каквото и да се случваше, знаех, че вие и Елена сте в дъното на всичко. Разбрах го от разликите в спомените. И заключих, че сигурно сте свързани също и с изчезването на Тайлър. Или му бяхте сторили нещо, или знаехте нещо за това, което му се е случило. Предположих, че ако ви разделя, нещо ще изскочи. И след като веднъж се настроите един срещу друг, ще мога да действам и да открия какво става. Може би, благодарение на илюзорната ми външност, щях да накарам Елена да се влюби в мен. Или някое от другите момичета. Но трябваше да разбера на всяка цена какво става. — Погледът му ги обиколи един по един. — Магията на розата трябваше да ви повлияе така, че да ви направи неразумни, да ви настрои един срещу друг.

Аларик се намръщи.

— Искаш да кажеш, че не си призовавал нищо?

Кейлеб поклати глава.

— Виж — рече и измъкна изпод леглото дебел том с кожена подвързия. — Магията, която използвах, е описана тук. Това е всичко, което съм направил, честно.

Аларик взе книгата и прелисти страниците, докато откри магията. Прочете текста внимателно, докато мръщеше чело.

— Той казва истината — заяви накрая. — В тази книга няма нищо за призоваването на фантом. А магията тук съвпада напълно с онова, което видяхме в бараката на Кейлеб и със записките в тетрадките му. Магията на тази роза действително е предназначена да сее раздори, при това не е силна; под нейно въздействие негативните чувства — омраза, ревност, страх, болка и тъга — ще станат малко по-силни и ще ни накарат да се обвиняваме малко по-разгорещено за всяко нещо, което се обърка.

— Но ако се съчетае със силите на някой фантом, навъртащ се наоколо, магията като обратна връзка ще се върне по-могъща, както госпожа Флауърс обясни, че се случва, ще засили емоциите и мощта на фантома — рече Стефан бавно.

— Ревност — промърмори Мередит замислено. — Знаеш ли, никак не ми се ще да го призная, но аз изпитвах ужасна ревност към Селия, докато беше тук. — Погледна извинително към Аларик, който се протегна и докосна нежно ръката й.

— Тя също ревнуваше от теб — подхвърли Стефан спокойно. — Усещах го. — Въздъхна. — Аз също изгарях от ревност.

— Значи това може би е фантом на ревността? — предположи Аларик. — Добре, това ни дава добра основа за проучванията ни за магии за прогонване. Въпреки че трябва да отбележа, че аз изобщо не съм изпитвал ревност.

— Разбира се, че не си — тросна се Мередит. — Ти си този, заради когото си съперничат две момичета.

Стефан внезапно се почувства толкова изтощен, че краката му се разтрепериха. Трябваше незабавно да се нахрани. Кимна неловко към Кейлеб.

— Съжалявам… за това, което се случи.

Младежът вдигна поглед към него.

— Моля ви, кажете ми какво е станало с Тайлър. Трябва да зная. Ще ви оставя на спокойствие и повече няма да ви се бъркам, кълна се. Само ми кажете истината.

Мередит и Стефан се спогледаха и Стефан повдигна леко вежди.

— Тайлър беше жив, когато миналата зима напусна града — каза Мередит бавно. — Това е всичко, което знаем за него, кълна се.

Кейлеб се втренчи продължително в нея, сетне сведе глава.

— Благодаря ти — рече просто.