Фантом

Тя му кимна отсечено като генерал, поздравяващ войската си, и излезе от стаята.

Веднага откъм стълбите се чу задавен вик, който секна бързо, последван от тупване. Стефан и Аларик хукнаха след Мередит надолу по стълбите и едва не връхлетяха отгоре й, когато тя внезапно спря.

— Какво има? — попита Стефан. Мередит се отдръпна.

Мат лежеше по лице в подножието на стълбата с разперени напред ръце, все едно се опитваше да улови себе си. Мередит слезе бързо по останалите стъпала, наведе се над него и нежно го обърна.

Очите му бяха затворени, а лицето пребледняло. Дишаше бавно, но равномерно. Мередит напипа пулса му и го разтърси леко по рамото.

— Мат! — извика тя. — Мат! — Вдигна глава към Стефан и Аларик. — Също като останалите — додаде мрачно. — Фантомът взе и него.

29

Няма да умра… не и отново, помисли си гневно Елена, докато се гърчеше от болка, а невидимото менгеме се впиваше все по-силно в нея.

Бони бе паднала в тревата, още по-бледа отпреди, притиснала ръце към корема си също като Елена.

То няма да ме вземе!

И тогава, също така внезапно както бе започнал, оглушителният рев стихна и пронизващата болка изчезна. Елена се свлече на земята, а въздухът излезе със свистене от дробовете й. То престана да мели костите ми, за да омеси хляба си, помисли си полуистерично Елена и едва не се изкиска.

Бони ахна високо, сетне нададе тихо ридание.

— Какво беше това? — попита я Елена.

Бони поклати глава.

— Имам чувството все едно нещо се откъсва от нас — отвърна задъхано. — Изпитах го и по-рано, точно преди ти да се появиш.

— Онова откъсващо усещане — намръщи се Елена, докато мислите й се вихреха. — Според мен е фантомът. Деймън каза, че той иска да изсмуче силата ни. Сигурно го прави по този начин.

Бони се взираше в нея, а устата й леко се отвори. Розовият й език се стрелна навън и облиза устните й.

— Деймън — повтори тя и се намръщи тревожно. — Деймън е мъртъв, Елена.

— Не, той е жив. Звездната сфера го е съживила, след като ние сме напуснали Тъмната луна. Но го разбрах едва след като фантомът те плени.

Бони нададе кратък звук, нещо като: „Иху!“, което напомни на Елена за зайче, за нещо меко, малко и супер изненадано. Цялата кръв се отдръпна от лицето й и обикновено едва забележимите лунички, сега изпъкнаха като ярки кафяви петна върху бледите й страни. Тя притисна ръце към устата си и се втренчи в Елена с огромните си, тъмни очи.

— Чуй ме, Бони — заговори ожесточено Елена. — Никой друг не го знае. Никой, освен теб и мен, Бони. Деймън пожела да го запазя в тайна, докато не открие подходящия начин да се появи. Затова не бива да го разгласяваме.

Бони кимна, все още с увиснала челюст. Страните й бързо възвърнаха цвета си, а изражението й беше смесица между радост и пълно объркване.

Елена се озърна през рамо и забеляза, че има нещо в тревата в подножието на розовия храст зад Бони, нещо неподвижно и бяло. Пронизаха я тръпки на ужас, когато си спомни тялото на Кейлеб, проснато в подножието на мраморния монумент в гробището.

— Какво е това? — попита остро. Сега лицето на Бони изразяваше единствено смут. Елена се втурна покрай нея към безжизнената фигура и примижа на ярката слънчева светлина.

Когато наближи достатъчно, Елена с удивление видя, че това беше Мат, който лежеше неподвижен и смълчан под розовия храст. Върху гърдите му бяха пръснати черни венчелистчета. Щом се надвеси над него, девойката видя, че очите му се потрепваха — въртяха се бързо под клепачите, сякаш сънуваше напрегнат сън — а после се отвориха рязко и той пое рязко въздух. Бледите му сини очи срещнаха нейните.

— Елена! — ахна младежът. Надигна се, подпря се на лакти и погледът му се плъзна покрай нея. — Бони! Слава Богу! Добре ли сте? Къде сме?

— Фантомът ни плени, довел ни е в Долния свят и ни използва, за да укрепне силите си — отвърна Елена кратко и ясно. — Как се чувстваш?

— Малко стреснат — направи Мат плах опит да се пошегува, макар и с доста отпаднал глас. Огледа се и облиза нервно устни. — Ха, значи това е Долния свят? По-хубав е, отколкото си го представях от описанията ви. Не трябваше ли небето да е червено? И къде са всичките вампири и демони? — Погледна строго към Елена и Бони. — Истината ли ни казахте за всичко, което ви се е случило тук? Защото това място, с всички тези рози и тъй нататък, изглежда много приятно, за да е Дяволското измерение.

Елена се вторачи сащисано в него. Явно твърде много странни неща са ни са се случили, за да говори така.

Тогава забеляза сянка на паника върху лицето на Мат. Той не беше неестествено безгрижен за това, което ставаше; просто се държеше храбро, за да поддържа духа им пред тази нова опасност.

— Ами, ние просто искахме да ви впечатлим — пошегува се Елена в отговор с плаха усмивка, но бързо стана делова. — Какво става у дома, във Фелс Чърч? — попита го тя.

— Хм — промълви Мат. — Стефан и Мередит разпитваха Кейлеб как е призовал фантома.