Фантом

Мередит никога не плачеше. Не и когато се случваха най-лошите и ужасни неща. И нямаше да започне сега, когато приятелите й се нуждаеха да бъде спокойна и съсредоточена, за да открие как да ги спаси. Ала ако беше от тези момичета, които плачат, а не от тези, които чертаят стратегии, със сигурност щеше да ридае. Но дори и сега гърлото й се стегна малко по-болезнено, докато се опитваше отново да възвърне спокойствието и хладнокръвието си.

Тя бе единствената, която остана. От четиримата стари приятели, преминали неразделни през училището, летата и юношеството, през всички ужаси на свръхестествения свят, тя бе единствената, която фантомът не бе заловил. Все още.

Мередит стисна зъби и хвана по-здраво Мат.

Стефан паркира пред пансиона, като по пътя дотук някак си успя да не се блъсне в друга кола или пешеходец. Аларик и Мередит започнаха да измъкват внимателно Мат от колата, като преметнаха ръцете му през вратовете си и бавно го нагласиха в седнало положение. Но Стефан просто го грабна от тях и го преметна през рамо.

— Да вървим — процеди и без повече да се обръща назад, закрачи към пансиона, като с лекота придържаше безчувственото тяло на Мат с една ръка.

— Той е много странен тип — отбеляза Аларик, докато наблюдаваше обезпокоено Стефан. Слънчевите лъчи огряха неизбръснатата му брадичка и златистите му косъмчета проблеснаха. Той се обърна към Мередит и я дари с тъжна, но обезоръжаваща усмивка. — Още едно нарушение… — поде той.

Мередит хвана ръката му, топла и солидна, в своята.

— Хайде, ела — подкани го.

След като влязоха в пансиона, Стефан се заизкачва с тежки стъпки по стълбите към горния етаж, за да остави Мат при останалите тела — при другите заспали, поправи се разгорещено Мередит.

Мередит и Аларик, ръка за ръка, се насочиха към кухнята. Когато Мередит бутна вратата, чу гласа на госпожа Флауърс.

— Наистина е много полезно, скъпа моя — казваше възрастната жена с топла нотка на одобрение в гласа. — Ти се справи много добре. Толкова съм ти благодарна.

Ченето на Мередит увисна. До кухненската маса, с госпожа Флауърс, хладна, спокойна и красива в синята си ленена рокля, се мъдреше доктор Селия Конър и посръбваше чай.

— Здравей, Аларик. Здравей, Мередит — рече Селия. Тъмните й очи се впиха студено в тези на Мередит. — Никога няма да повярвате какво открих.

— Какво? — попита Аларик нетърпеливо и пусна ръката на Мередит. Сърцето й се сви.

Селия се протегна към голямата кожена чанта, оставена на пода до стола, и извади отвътре дебела книга в изтъркана кафява кожена подвързия. Усмихна се триумфиращо и добави:

— Това е книга за фантомите. Доктор Белтрам ми я изпрати в колежа „Далкрест“. Всъщност съдържа изключително полезна и подробна информация за паранормалните явления.

— Предлагам да се пренесем в кабинета — обади се госпожа Флауърс, — където ще ни е по-комфортно и заедно ще разгледаме съдържанието на книгата.

Преместиха се в кабинета, но на Стефан, когато се присъедини към тях, явно не му бе по-комфортно.

— Различни видове фантоми — промърмори той, взе книгата от Селия и бързо я запрелиства. — История на фантомите в нашето измерение. Къде е ритуалът за прогонването? Защо това чудо няма азбучен показалец в края на книгата?

Селия сви рамене.

— Книгата е много стара и рядка. Беше много трудно да се открие и е единствената по темата, до която изобщо можем да се доберем. Може би дори е единствената, която съществува, така че ще трябва да се примирим с подобни неудобства. При тези стари текстове, авторите са целели да ги прочетеш и научиш колкото се може повече по предмета, върху който са написали, да разбереш това, което са искали да кажат, а не само веднага да откриеш нужната страница. Макар че ми се струва, че трябва да потърсиш към края.

Аларик наблюдаваше ужасено как Стефан трескаво прелиства страниците.

— Това е много рядка книга, Стефан — осмели се да се обади. — Моля те, бъди по-внимателен с нея. Искаш ли аз да погледна? Аз съм свикнал да се ориентирам бързо в подобни книги.

Стефан се озъби, буквално оголи зъби срещу него и Мередит усети как космите на тила й настръхнаха.

— Ще се справя сам, учителю. Бързам.

Присви очи и се взря в текста.

— Защо е отпечатано с толкова много заврънкулки? — оплака се той. — Не ми казвайте, че е защото е стара. Аз съм по-стар от нея, а едва разчитам написаното. Пфу! „Фантомите се хранят като вампирите с емоция по избор: вина, отчаяние, злоба, завист или похот. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-опасен и силен е фантомът, породен от нея.“ Мисля, че това и сами можехме да го разберем.

Госпожа Флауърс стоеше малко настрани от групата, очите й бяха приковани в пространството и тя мърмореше нещо на себе си, сякаш общуваше с майка си.

— Зная — кимна тя. — Ще им кажа. — Погледът й се фокусира върху останалите, заобиколили Стефан и надничащи през рамото му. — Мама казва, че нямаме много време — предупреди ги тя.

Стефан скочи на крака и избухна: