Фантом

— Зная, че нямаме време! — изрева и изведнъж се озова точно пред изненаданото лице на възрастната жена. — Не може ли майка ви поне веднъж да ни каже нещо полезно?

Госпожа Флауърс се отдръпна от него олюлявайки се и се пресегна, за да се хване за облегалката на стола. Лицето й беше побеляло и внезапно сякаш изглеждаше много по-стара и крехка, отколкото до преди малко.

Очите на Стефан се разшириха и потъмняха. Цветът им заприлича на буреносно зелено море. Той вдигна ръце, а лицето му се сгърчи ужасено.

— Съжалявам — промълви. — Госпожо Флауърс, простете ми. Не исках да ви изплаша. Не зная какво ми стана… Просто съм толкова разтревожен за Елена и останалите.

— Зная, Стефан — рече старицата сериозно. Тя бе възвърнала равновесието си и отново изглеждаше по-силна, по-спокойна и по-мъдра. — Ще си ги върнем, бъди сигурен. Трябва да имаш вяра. Мама има.

Стефан седна и отново насочи вниманието си към книгата. Устните му бяха стиснати в права линия.

Настръхнала от мрачно предчувствие, Мередит стисна още по-силно бойната тояга, докато го наблюдаваше. Когато разкри на останалите, че членовете на семейството й по наследство са ловци на вампири и че сега е неин ред да поеме тази отговорност, тя заяви на Елена и Стефан, че никога не би се обърнала против Стефан, че разбира, че той не е като другите, зли вампири, че той е добър, безобиден и мил с хората.

Тя не бе направила подобно обещание за Деймън, а и Елена и Стефан не я бяха молили за това. Всички споделяха неизказаното разбиране, че Деймън не би могъл да се охарактеризира като безобиден, не дори и когато неохотно им помагаше и че когато става дума за него, Мередит сама трябваше да реши и прецени.

Но Стефан… никога не бе мислила, че това би могло да се случи, обаче сега Мередит се тревожеше, че някой ден може да не е в състояние да спази обещанието си за Стефан. Никога не го бе виждала да се държи по този начин, както напоследък: неразумно, гневно, грубо, жестоко и непредсказуемо. Тя разбираше, че държанието му навярно е причинено от фантома, но дали Стефан не ставаше прекалено опасен? Дали би могла да го убие, ако се наложи? Той беше неин приятел.

Сърцето на Мередит препускаше бясно. Видя, че кокалчетата на пръстите й, стискащи бойната тояга, са побелели, а ръката я заболя от напрежението. Да, осъзна девойката, тя щеше да се бори със Стефан и щеше да се опита да го убие, ако се наложи. Вярно беше, че той бе неин приятел, но дългът й бе на първо място.

Пое дълбоко дъх и съзнателно отпусна ръце. Запази спокойствие, заповяда си тя. Дишай, Стефан малко или много се владееше. Не беше решение, което й предстоеше да вземе. Поне не още.

Няколко минути по-късно Стефан спря да прелиства страниците.

— Ето тук. Мисля, че е това — заяви и подаде книгата на госпожа Флауърс. — Тя прегледа набързо страницата и кимна.

— Това ми се струва точният ритуал — рече сериозно възрастната жена. — Мисля, че разполагам с всичко необходимо, за да го изпълним тук, в къщата.

Аларик се пресегна към книгата. Прочете магията и се намръщи.

— Нужно ли е да бъде кървава магия? — попита той госпожа Флауърс. — Ако се провали, фантомът може да успее да я използва срещу нас.

— Боя се, че е задължително да е кървава магия — отвърна госпожа Флауърс. — Ще ни е нужно повече време, за да експериментираме с промяна на магията, а тъкмо с време не разполагаме. Ако фантомът може да използва пленниците си по начин, по който подозираме, то той само ще става още по-силен.

Аларик понечи да заговори отново, но беше прекъснат.

— Почакайте — намеси се Селия с леко писклива нотка в обикновено дрезгавия си глас. — Кървава магия? Какво означава това? Аз не желая да се замесвам в нищо… — потърси подходящата дума — неприятно.

Посегна към книгата, но Стефан сложи длан отгоре й.

— Неприятно или не, точно това ще направим — каза тихо, ала гласът му бе твърд като стомана. — И ти си част от това. Вече е твърде късно, за да се отказваш. Аз няма да ти позволя.

Селия потръпна конвулсивно и се сви в стола си.

— Не смей да ме заплашваш — изрече, но гласът й трепереше.

— Всички да се успокоят — намеси се Мередит остро. — Селия, никой няма да те принуждава да правиш нещо, ако не си съгласна. Ако се наложи, аз лично ще те защитя. — Погледът й се стрелна към Аларик, който гледаше разтревожено ту едната, ту другата. — Но ние се нуждаем от помощта ти. Моля те. Може би си спасила всички ни с намирането на книгата и ние сме ти благодарни, но Стефан е прав — сега ти вече също си част от това. Не зная дали ще се получи без теб. — Поколеба се за миг. — Или ако не се получи, ти може да останеш единствената мишена на фантома — додаде лукаво.

Селия отново потръпна и обви ръце около себе си.

— Не съм страхлива — пророни нещастно. — Аз съм учен и този… ирационален мистицизъм ме безпокои. Но съм с вас. Ще ви помогна с каквото мога.

За пръв път Мередит изпита прилив на симпатия към нея. Разбираше колко трудно сигурно бе за Селия да продължи да се смята за логична персона, докато границите на това, което винаги бе възприемала като реалност, се рушаха около нея.