Фантом

— Благодаря ти, Селия. — Мередит огледа останалите. — Разполагаме с описанието на ритуала. Разполагаме и с всичките необходими съставки. Трябва само да съберем всичко и да започнем с правенето на магията. Готови ли сме?

Всички се изправиха. По лицата им бе изписана непоколебима решителност. Колкото и да бе плашещо, беше добре най-после да имат цел и план.

Стефан дишаше дълбоко, за да овладее емоциите си. Раменете му се отпуснаха и позата му вече не приличаше толкова на стойка на хищник, готов за скок.

— Добре, Мередит — рече. Буреносните зелени очи срещнаха хладната ведрина на тъмносивите. — Да го направим.

31

Стефан знаеше, че не би могъл да участва на празен стомах в ритуала на госпожа Флауърс, затова улови няколко катерици в задния двор, преди да се върне в гаража на пансиона. Мередит бе паркирала стария форд на госпожа Флауърс на алеята и вътре имаше предостатъчно място, за да разположат всичко, от което се нуждаеха за церемонията по прогонването.

Стефан наклони глава, доловил бягащ шум в сенките, и идентифицира забързаното туптене на сърцето на малка мишка. Помещението може да не беше от най-удобните, но бе просторно, а циментовият под го правеше подходящо за извършване на магията.

— Подайте ми ролетката — каза Аларик, който бе клекнал в средата на пода. — Трябва да отмеря точно тази линия. — Госпожа Флауърс бе изровила отнякъде в пансиона кутия с цветни тебешири, а Аларик бе подпрял разтворената книга и внимателно копираше върху циментения под кръговете, символите на арканите, параболите и елипсите от страницата.

Стефан му подаде ролетката и наблюдаваше, докато младият учен отмерваше с прецизна точност от най-вътрешния кръг до редицата от странни руни близо до най-външния край на рисунката си.

— Важно е всичко да е абсолютно точно — намръщи се Аларик и отново провери двата края на ролетката. — Най-малката грешка може да доведе до злополучно изпускане на това нещо във Фелс Чърч.

— Но то вече не е ли изпуснато? — учуди се Стефан.

— Не — обясни Аларик. — Този ритуал ще позволи появата на фантома в материалната му, видима форма, която е много по-опасна от сегашното му нематериално състояние.

— Тогава по-добре наистина да си съвсем точен — съгласи се Стефан мрачно.

— Ако всичко се развие по план, тогава фантомът ще се окаже пленен в най-вътрешния кръг — посочи Аларик. — Ние ще сме в най-външния, зад руните. Би трябвало тук да сме в безопасност. — Погледна към Стефан и му се усмихна тъжно. — Поне се надявам. Опасявам се, че никога досега не съм призовавал нищо, макар че съм чел доста за това.

Страхотно, помисли си Стефан, но отвърна на усмивката на Аларик без коментар. Човекът правеше, каквото му бе по силите. Всички те можеха единствено да се надяват, че ще е достатъчно, за да спаси Елена и останалите.

Мередит и госпожа Флауърс влязоха в гаража, като всяка носеше найлонова торба за пазаруване. Селия ги следваше.

— Свещена вода — обяви Мередит и извади от торбата си малка лейка, за да им я покаже.

— Тя не въздейства на вампири — напомни й Стефан.

— Ние не призоваваме вампир — отвърна тя и отиде да напръска външните пространства на диаграмата, като внимаваше да не повреди тебеширените линии.

Аларик се бе изправил и се взираше с предпазлива надежда в голямата разноцветна диаграма, стиснал книгата в ръка.

— Мисля, че сме почти готови — рече младият мъж.

Госпожа Флауърс погледна към Стефан.

— Нужни са ни и другите. Всички, засегнати от фантома, трябва да бъдат тук.

— Аз ще ви помогна да ги донесем — предложи Аларик.

— Не е необходимо — възпря го Стефан и се запъти сам към стълбите. Застана край леглото в малката спалня в розово и кремаво и погледна към Елена, Мат и Бони. Нито един от тях не бе помръднал, откакто бе оставил Мат до тях.

Той въздъхна и първо вдигна в прегръдките си Елена. Поколеба се за миг и взе и възглавницата й и одеяло. Поне щеше да се опита да й бъде по-удобно.

След няколко минути и тримата заспали вече лежаха пред гаража, извън очертанията на диаграмата, а главите им бяха подпрени с възглавници.

— Сега какво? — попита Стефан.

— Сега всеки от нас трябва да си избере една свещ — отвърна госпожа Флауърс и отвори найлоновата си торба. — Тази, за която усещате, че цветът й ще ви представлява. Според книгата, те трябва да бъдат ръчно излети и със специално ухание, но и тези трябва да свършат работа. Аз няма да си избирам свещ — додаде старицата и подаде торбата на Стефан. — Фантомът не е насочил силите си към мен, а и аз не си спомням да съм изпитвала ревност от 1943-а.

— Какво се е случило през 1943-а? — полюбопитства Мередит.

— Изгубих короната на Мини мис Фелс Чърч от Нанси Сю Бейкър — отвърна старицата. Когато Мередит зейна изумено срещу нея, тя размаха ръце във въздуха. — Е, и аз някога съм била дете. Бях зашеметяващо сладка с къдрици като Шърли Темпъл, а майка ми обичаше да ме облича в рокли с воланчета и панделки и да се хвали с мен.

Като пропъди смайващия образ на госпожа Флауърс с къдрици като на Шърли Темпъл, Стефан зарови сред свещите и си избра една тъмносиня. Някак си му се струваше като за него.