Фантом

— Но главата ти може да бъде откъсната, нали? Това ще свърши работа. — Разтърси леко пленника си, а после насочи усмивката си към Елена, Бони и Мат. Елена отстъпи инстинктивно, когато леденостудените очи се спряха на нея.

— Добре дошла — поздрави я жената фантом с любезен тон, като че ли бяха стари приятели. — Намирам теб и приятелите ти толкова освежаващи, цялата ваша дребнава ревност. Всеки от вас със собствения му привкус на завист. Имате доста проблеми, нали? От хилядолетие не съм се чувствала толкова силна или толкова добре нахранена. — Лицето й доби замислено изражение и започна леко да разтърсва Деймън нагоре-надолу. Сега той издаваше задавени гърлени звуци, а сълзи на болка се стичаха по лицето му.

— Но вие наистина трябваше да останете там, където ви сложих — продължи фантомът с малко по-студен глас, като залюля нехайно Деймън, описвайки голяма дъга във въздуха. Вампирът изхриптя и се вкопчи в огромната ръка на фантома. Дали бе вярно, че нямаше нужда да диша? Елена не знаеше. Деймън нямаше да се посвени да излъже, ако имаше причина, а щеше да го стори дори и без причина, само и само да ядоса противника си.

— Престани! — изкрещя Елена.

Жената фантом се засмя отново, искрено развеселена.

— Продължавай, накарай ме да те послушам, малката ми. — Хватката й се затегна около гърлото на Деймън и той потрепери. После очите му се завъртяха назад, Елена видя само противното бяло на очните ябълки, прорязано с червени вени, и той се отпусна.

32

Мат гледаше с ужас как фантомът разтърсва Деймън като парцалена кукла.

Елена се извъртя и прикова очи в Мат и Бони.

— Трябва да го спасим — прошепна със страстна решителност и хукна да си проправя път през купчините пепел.

Мат си каза, че ако Деймън с цялата си вампирска сила и бойни умения, усъвършенствани през вековете, е толкова безпомощен в ръцете на този фантом — и, Господи, по начина, по който съществото сега го тресеше напред-назад, главата на Деймън наистина щеше да отхвръкне като коркова тапа — тъй че самият той, заедно с Бони и Елена, нямаха никакъв шанс да победят в тази схватка. Единственият въпрос бе дали фантомът ще убие и тях.

А истината беше, че Мат дори не харесваше Деймън, и то ни най-малко. Разбира се, той бе помогнал да се спаси Фелс Чърч от Катрин и Клаус и демоните китсуне, но си оставаше жесток убиец, саркастичен, надменен, самонадеян, арогантен, отвратителен, обикновено неприятен вампир. Несъмнено Деймън през дългия си живот бе причинил болка и страдание на много повече хора, отколкото бе помогнал, дори и да му се признае, че е спасил живота на всички жители на Фелс Чърч. Освен това винаги наричаше Мат „Мет“, преструвайки се, че не си спомня истинското му име, което беше абсолютно вбесяващо. И Деймън го правеше именно с тази цел.

При все това Елена обичаше Деймън. Незнайно поради каква причина. Вероятно по същата необяснима причина, поради която добрите и почтени момичета се влюбваха в лошите момчета, предполагаше Мат. Самият той, като един принципен и безкомпромисно почтен младеж, никога не е бил привличан от подобни хора.

Но Елена — да.

А и Деймън беше част от отбора, така да се каже, а един почтен и принципен човек никога нямаше да остави на някой свой съотборник да му бъде откъсната главата от демон в образа на жена върху покрита с пепел луна в някакво друго измерение, без поне да се постарае с всички сили да го спаси.

Дори и изобщо да не харесваше въпросния съотборник.

Мат се затича след Елена и Бони ги последва. Когато стигнаха до фантома, Елена вече дращеше по леденосинята ръка, стиснала гърлото на Деймън, опитвайки се да разтвори пръстите й достатъчно, за да подпъхне своите отдолу. Фантомът почти не й обръщаше внимание. Мат въздъхна вътрешно заради цялата безпомощност и безнадеждност на ситуацията, и с широк замах във въздуха насочи силното си кроше към корема на фантома.

Преди юмрукът му да се стовари върху противника, мишената му се превърна от солиден лед в завихрена, неуловима мъгла и юмрукът ми премина през фантома. Изгубил равновесие, Мат се олюля и падна върху парообразния торс на фантома.

Беше все едно да паднеш в смразяващо ледените води на отходен канал. Вкочаняващ студ и ужасна смрад обгърнаха Мат. Той се отдръпна от мъглата, повръщаше му се и целият трепереше, но се задържа прав. Примигна замаяно наоколо.

Елена се бе вкопчила в пръстите на фантома, дращеше и теглеше, а съществото я наблюдаваше с нещо като дистанцирана развеселеност, ни най-малко обезпокоено от мъчителните усилия на момичето. После се премести, толкова бързо, че Мат зърна само някаква синьо-зелена мъглявина, и Елена полетя с разперени ръце и крака към купчина пепел. Тя веднага се изправи на крака, от челото й се стичаше кръв, оставяйки червени следи в пепелта, покриваща кожата й.