Фантом

— Спри! — изкрещя Елена. — Стефан! Спри! Ще го убиеш!

Още докато го изричаше, осъзна, че тъкмо убийството на Деймън навярно бе целта на Стефан. Той се нахвърли върху Деймън с оголени зъби и размахал ръце, не го удряше, а направо го разкъсваше с нокти и кучешките си зъби. Стефан, привел тяло в примитивен животински скок, с удължени зъби и лице, изкривено в озъбената, ожесточена ярост на побесняло животно, никога не бе приличал повече на кръвожаден вампир.

А зад Елена, докато ги гледаше, изтръпнала от ужас, онзи мамещ, смразяващ глас продължаваше да каканиже на Стефан, че той ще изгуби всичко, точно както винаги губеше всичко. Че Деймън му е отнемал всичко и после го е захвърлял безгрижно и жестоко, защото Деймън просто искаше да унищожи това, което имаше Стефан.

Елена се извърна, прекалено изплашена от това, което Стефан причиняваше на Деймън, за да се бои от фантома, и го заудря с юмруците си. След миг Мат и Бони се присъединиха към нея.

Както и преди, по-голяма част от юмруците им преминаваха през мъглата на фантома. Ала гърдите на зловещото създание бяха солидни и Елена съсредоточи цялата си ярост върху тях, налагайки твърдия лед с все сила.

Под леда, в гърдите на съществото, розата сияеше в наситено, тъмночервено. Беше красиво цвете, но смъртоносно на вид, цветът напомняше на девойката на отровена кръв. Трънливото му стебло изглеждаше издуто, много по-дебело от стъблото на нормалното цвете. Докато Елена се взираше в него, сиянието стана по-плътно, венчелистчетата се разтвориха и цветето разцъфтя в пълното си великолепие. Това ли бе сърцето на фантома? зачуди се Елена. Дали ревността на Стефан го подхранваше? Стовари отново юмрук върху гърдите на фантома, точно над розата и създанието я погледна за миг.

— Спри! — извика яростно Елена. — Остави Стефан на мира!

Сега фантомът наистина я гледаше и неговата — не, нейната — усмивка се разшири, подобните й на стъкло зъби се показаха остри и блестящи под мъгливите устни. В ледените, кристални глъбини на очите й Елена сякаш зърна студено, но истинско пламъче, и сърцето й се смрази.

Фантомът насочи вниманието си отново към Стефан и Деймън и макар Елена да не вярваше, че е възможно, нещата още повече се влошиха.

— Деймън — измърка гърлено фантомът и Деймън, който бе отпуснат и изтощен, със затворени очи, пасивен срещу атаката на брат си, като само бе закрил лице, но не отвръщаше на ударите, отвори очи.

— Деймън — рече отново жената фантом и очите й заблестяха, — какво право има Стефан да те напада? Винаги, когато си се опитвал да му отнемеш нещо, ти просто си се опълчвал срещу факта, че той получава всичко — обичта на баща ти, момичетата, които ти искаше — а ти нямаше нищо. Той е лицемерен слабак, който мрази и презира дори себе си, но получава всичко.

Очите на Деймън се разшириха, когато чу изречени на глас най-съкровените си мъки, а лицето му се сгърчи от завладелите го чувства. Стефан продължаваше да го дере и хапе, но сега се отдръпна назад, когато Деймън изведнъж се изтръгна от унеса си, сграбчи го за ръката и яростно я изви. Елена потръпна от ужас, когато чу изхрущяване — о, Господи, — нещо в ръката или рамото на Стефан се бе счупило.

Непоколебимият Стефан само се намръщи и отново се хвърли към Деймън, макар че ранената му ръка висеше непохватно. Деймън е по-силен, вцепенено отбеляза Елена, но е изтощен; със сигурност не би могъл за дълго да се възползва от предимството си. Засега силите им изглеждаха равностойни. И двамата бяха побеснели и се биеха без задръжки. Животинско, противно изръмжаване се чу от единия от тях, треперлив, злобен смях проехтя от другия и Елена с ужас осъзна, че няма представа кой звук от кого идваше.

Фантомът изсъска с наслада. Елена отскочи от него и с крайчеца на окото си зърна, че Бони и Мат също отстъпиха.

— Не пресичайте линиите! — изкрещя Аларик от другата страна на… къде всъщност се намираха сега те? О, в гаража на госпожа Флауърс… гаражът. Аларик звучеше отчаян и Елена се зачуди дали не крещи от известно време. Някъде отзад се чуваше шум, но досега нямаше време да се вслуша в него. — Елена! Бони! Мат! Не пресичайте линиите! — изкрещя Аларик отново. — Можете да излезете, но минете внимателно над линиите!

Елена погледна надолу. Сложна плетеница от линии в различни цветове бе изрисувана под краката им, а тя, Бони, Мат и фантомът се намираха заедно в малък кръг в най-вътрешния център на рисунката.

Бони първа разбра какво казва Аларик.

— Елате — промърмори тя и дръпна ръцете на Елена и Мат. После много изкусно, но бързо избра пътя си и прекоси пода, по-далеч от фантома, към приятелите си.

Мат я последва. Трябваше да спре с единия крак над един малък участък и да се протегне с другия. Имаше миг, когато се олюля, като едната му маратонка едва не докосна синята тебеширена линия. Но възстанови равновесието си и продължи.