Фантом

И тогава още една личност, четвърта фигура, която се клатушкаше и се опитваше да си поеме дъх, затрептя в полезрението му. За миг Стефан не го позна — не можа да го познае, защото се предполагаше, че този мъж повече не съществува. Вместо това му приличаше на натрапчиво познат странник. Странникът обви ръце около гърлото си, сякаш да се предпази, и погледна извън кръга, право към Стефан. През окървавените, подути устни и насинени цепки, които представляваха очите му, се мярна бледо подобие на блестящата някога усмивка, и колелцата в мозъка на Стефан се наместиха и започнаха отново да се въртят.

Деймън.

Стефан беше толкова поразен, че в първия миг не знаеше какво да изпитва. После, дълбоко в него, бавно се разля топлина, когато осъзна, че неговият брат се е върнал. Последното късче от цялата му странна история отново беше тук. Стефан не беше сам. Затаил дъх, пристъпи към края на диаграмата.

— Деймън? — попита тихо, все още не смеещ да повярва на чудото.

Ревността извърна рязко главата си към него и Стефан бе прикован на място от стъкления й, студен взор.

— Знаеш ли, той се върна преди това — рече разговорливо, а гласът й смрази Стефан, все едно ледена вода бе плисната в лицето му. — Просто не искаше ти да знаеш, за да може да има Елена само за себе си. Той се спотайваше наоколо, лъжеше най-долно, играеше си коварни игрички, както винаги.

Ревността несъмнено беше в женски облик, студеният й, безпощадно логичен тон напомни на Стефан на тънкия глас, който понякога се обаждаше от някое кътче на съзнанието му, изразявайки на глас най-тъмните му, най-срамни мисли. Дали и останалите също го чуваха? Или той говореше директно в съзнанието му?

Избра да рискува и се огледа наоколо. Всички те — Мередит, Селия, Аларик, госпожа Флауърс — стояха замръзнали като статуи и се взираха в Ревността. Зад тях импровизираното легло бе празно. Когато трите астрални форми на спящите влязоха в кръга с фантома, телата им някак си се бяха слели с тях, затваряйки ги здраво във вътрешния кръг.

— Той дойде при Елена — дразнеше го фантомът. — Пазеше в тайна възкресението си от теб, за да може да я преследва. Деймън нито за миг не се разтревожи как ти преживяваш смъртта му. И докато ти го оплакваше, той бе твърде зает, за да посещава спалнята на Елена.

Стефан политна назад.

— Той винаги е искал това, което имаш ти и ти го знаеш — продължи жената фантом, а прозрачните й устни се извиха в усмивка. — И това е така откакто бяхте смъртни. Спомняш ли си как, след като се прибра у дома от университета, ти открадна Катрин? Той използва целия си чар, за да я покори, само защото знаеше, че ти я обичаш. Дори и за дребните неща: ако ти имаше играчка, той ти я вземаше. Ако ти искаше кон, той го яздеше. Ако в чинията пред теб имаше парче месо, той щеше да го вземе, дори и да не бе гладен, само да не бъде твое.

Стефан поклати бавно глава наляво и надясно, отново се чувстваше твърде муден, като че ли за пореден път е пропуснал важния момент. Деймън е посещавал Елена? Докато той е плачел на рамото й заради погубения си брат, Елена е знаела, че Деймън е жив?

— Но ти смяташе, че можеш да вярваш на Елена, нали, Стефан? — Елена се извърна, за да го погледне, страните й бяха бледни под пласта пепел. Изглеждаше болна и угрижена.

— Не, Стефан — поде тя, ала фантомът я изпревари, продължавайки да нарежда с напевен глас отровните си думи. Стефан знаеше какво прави. Той не беше глупак. При все това се улови, че кима, съгласява се и вътре в него бавно се надигаше пламтящ гняв, макар че рационалната му част се противеше.

— Елена запази тайната му от теб, Стефан. Тя знаеше колко те боли и осъзнаваше, че ако научиш, че Деймън е жив, това щеше да облекчи страданието ти, но продължаваше да мълчи, защото Деймън я бе помолил, а това, което Деймън искаше, беше много по-важно, отколкото да ти помогне. Елена винаги е искала и двамата братя Салваторе. Наистина е забавно, нали, Стефан, как ти никога не си бил съвсем достатъчен за жените, които си обичал. Това не е първият път, когато Елена предпочита Деймън пред теб, нали?

Елена поклати глава, но Стефан почти не я виждаше през пелената от ярост и злочестина, започваща да го обгръща.

— Тайни и лъжи — продължи жизнерадостно фантомът със смях, подрънкващ като ледени кубчета — и глупавият Стефан Салваторе винаги е на няколко стъпки отзад. Ти си знаел през цялото време, че има нещо между Елена и Деймън, от което ти не си част, Стефан, но въпреки това никога не си подозирал, че тя ще те предаде заради него.

Деймън като че ли се изтръгна от замайването си, все едно за пръв път чу фантома. Веждите му се смръщиха в дълбока бръчка и той се извърна, за да се втренчи в дяволското създание.

Отвори уста, за да заговори, ала в този миг нещо в Стефан се пречупи и преди Деймън да отрече или изрече някаква подигравка, Стефан се хвърли напред с яростен вик, прекосявайки очертаната с тебешир диаграма. Бърз като мълния, Стефан събори Деймън извън кръга и го запрати към стената на гаража.

33