Фантом

— Двамата те обрекоха, също както обрекоха онази, която наистина обичаха — каза фантомът меко.

Елена се изправи на крака, сърцето й биеше силно, натежало от нещастие и гняв.

— Елена, спри! — извика мощен, плътен женски глас, изпълнен с такъв авторитет, че Елена се извърна от Деймън и Стефан, примигна, сякаш се събуждаше от сън, и погледна над диаграмата към останалите.

Госпожа Флауърс стоеше в края на тебеширените линии, с ръце на кръста, здраво стъпила на крака. Устните й бяха стиснати в гневна линия, но очите й бяха ясни и сериозни. Срещна погледа на Елена и девойката мигом се изпълни със спокойствие и сила. Тогава госпожа Флауърс огледа другите, събрани около нея.

— Трябва да направим магията за прогонването сега — обяви възрастната жена. — Преди фантомът да успее да погуби всички ни. Елена! Чуваш ли ме?

Изпълнена с нова целеустременост и решителност, Елена кимна и се раздвижи, за да се присъедини към останалите.

Госпожа Флауърс притисна силно дланите си и въздухът отново се накъдри на вълни. Гласът на фантома пресекна и съществото изписка от бяс. Развилня се на място, но ръцете му много скоро срещнаха преграда, а невидимият му затвор се смали още повече.

Мередит опипваше трескаво най-високата полица близо до вратата на гаража, а ръцете й докосваха най-различни предмети. Къде бе оставила госпожа Флауърс свещите? Четки за рисуване, не е това. Джобни фенерчета, не, и това не е. Остарял спрей против насекоми, не. Торба с градинска пръст, не. Напипа нещо със странна форма, по която не можа да разбере какво е.

Торба със свещи. Да.

— Намерих ги! — обяви тя и издърпа торбата от полицата и навярно посипа върху главата си десетилетен прах. — Брр! — изплю се тя.

Това беше знак за сериозността на положението, помисли си Мередит, че Бони и Елена само я погледнаха с глави и рамене, посипани с прахоляк и паяжини, но нито една от двете не се изкиска, нито понечи да ги изтръска от себе си. Имаше да се тревожат за много по-важни неща от малко прах.

— Добре — рече тя. — Първо трябва да определим какъв цвят ще е свещта на Деймън. — Госпожа Флауърс бе изтъкнала, че Деймън съвсем безспорно също е жертва на фантома на ревността и затова трябва да вземе участие в ритуала по прогонването, за да има пълно въздействие.

Но като погледна двамата братя, които продължаваха да се опитват да се разкъсат един друг, Мередит искрено се усъмни дали Деймън ще вземе участие. Както и Стефан. Те бяха изцяло съсредоточени върху усилието да се наранят взаимно колкото може повече. Въпреки това трябваше да върнат двамата вампири при групата, ако искаха магията да се получи.

Някак си.

Мередит установи, че се пита съвсем хладнокръвно дали ако и двамата умрат, те ще могат да разчитат ритуалът да подейства. Дали тогава останалите ще успеят да победят фантома? И дали ако двамата вампири не се убият един друг, а просто продължат да се бият, тя ще може да ги убие? Изтласка последната мисъл по-далеч. Стефан беше неин приятел.

И в този момент девойката решително се застави отново да помисли дали е способна да го убие. Това беше неин дълг и беше много по-важно от приятелството; трябваше да бъде.

Да, днес можеше да ги убие, дори в следващите минути, ако бе необходимо, осъзна Мередит. Щеше винаги да съжалява за постъпката си, но можеше да го направи.

Освен това, разсъждаваше безпристрастно част от мозъка й, ако нещата продължат по същия начин, Деймън и Стефан щяха да се избият взаимно и ще й спестят тази грижа и чувството за вина.

Елена, която бе дълбоко замислена — или може би се бе отнесла нанякъде, съсредоточена върху думите на фантома на ревността, Мередит не бе сигурна кое от двете — сега заговори:

— Червена — заяви. — Има ли червена свещ за Деймън?

Имаше една тъмночервена свещ, също и една черна. Мередит извади и двете и ги показа на Елена.

— Червената — повтори приятелката й.

— Заради кръвта? — попита Мередит, загледана в сплетените фигури, сега само на три метра разстояние от тях. Господи, и двамата бяха покрити с кръв. Докато ги наблюдаваше, Деймън изръмжа като животно и блъсна силно няколко пъти главата на Стефан в стената на гаража. Мередит потръпна, като чу тъпия звук от удрянето на черепа на Стефан върху дървената стена, измазана с хоросан. Едната ръка на Деймън бе обвита около врата на Стефан, а другата разкъсваше гърдите му, сякаш Деймън искаше да изтръгне сърцето му.

Откъм фантома продължаваше да се носи мек, злобен глас. Мередит не разбираше какво казва, но очите на съществото бяха приковани в двамата братя и то се усмихваше, докато говореше. Изглеждаше доволно.

— Заради страстта — каза Елена, грабна свещта от ръцете на Мередит и се отправи с маршова стъпка, вдигната глава и изпънати рамене, като войник, към редицата свещи, които Аларик палеше отново в краищата на диаграмата. Мередит се взираше в приятелката си, докато тя запали свещта и покапа малко разтопен восък, за да я закрепи върху пода.

Стефан избута Деймън назад, по-близо към останалите и запалените им свещи. Подметките на ботушите на Деймън застъргаха по пода, докато се опъваше на брат си.