Фантом

— Добре — рече Аларик, погледна загрижено свещите, сетне сведе отново поглед към книгата. — Всеки от нас трябва да обяви ревността, която таи у себе си — слабостта, от която се възползва фантомът — и да се освободи от нея. Ако наистина го вярваме, ако успеем, поне за момента, честно и искрено да пропъдим нашата ревност, нашите свещи ще угаснат и фантомът ще загуби силата си. Важно е наистина да прогоним ревността от сърцата си и да спрем да подхранваме фантома. Ако успеем да го направим едновременно, фантомът трябва да изчезне, а може би дори да умре.

— А ако не успеем? Ако се опитаме да се освободим от ревността си, но тя не изчезне напълно? — попита Бони, а челото й се набръчка от тревога.

— Тогава магията няма да подейства и фантомът ще остане — отвърна Аларик категорично. — Кой иска да опита пръв?

Стефан удари яростно Деймън в циментения под и нададе гневен вой. Те се намираха само на няколко метра от запалените свещи и Аларик пристъпи между тях и редицата малки пламъчета, като се опитваше да предпази свещите с тялото си. Селия потрепери, когато Стефан изръмжа ниско и необуздано и наведе глава, за да впие зъби в рамото на Деймън. С искрящи очи. Ревността продължи да бълва отровен словесен поток.

Госпожа Флауърс плесна с ръце, за да привлече вниманието на всички. Изражението й бе строго, но окуражаващо.

— Деца, трябва да бъдете честни и храбри — рече тя. — Трябва съвсем искрено да разкриете най-лошите си помисли пред приятелите си, което ще бъде много трудно. А след това ще трябва да бъдете достатъчно силни, за да изхвърлите тези лоши помисли от душите си, което ще е дори по-трудно. Но вие се обичате един друг и аз ви обещавам, че заедно ще преминем през това изпитание.

Силен удар и приглушен вик на гняв и болка се разнесе на няколко крачки от тях и Аларик погледна нервно през рамо към ожесточената битка, която се водеше зад гърба му.

— Времето е скъпо — рече госпожа Флауърс припряно. — Кой ще започне пръв?

Мередит се канеше да пристъпи напред, стиснала здраво бойната тояга за успокоение, когато Бони заговори.

— Аз ще започна — изрече с несигурен глас. — Хм. Аз ревнувах от Мередит и Елена. Аз винаги… — Преглътна и продължи по-твърдо: — Понякога имам чувството, че съм само някакъв придатък, малката дружка, когато съм с тях. Те са по-смели от мен, по-борбени, по-умни и по-красиви, и… по-високи от мен. Аз съм ревнива, защото имам чувството, че хората не ме уважават като тях и не ме приемат насериозно, както Елена и Мередит. Ревнувам, защото понякога оставам в техните сенки, които са доста големи и обсебващи сенки, изразявам се метафорично. Освен това изпитвам ревност, защото никога не съм имала истинско гадже, докато Мередит си има Аларик, а Елена — Стефан. Освен това Елена има също и Деймън, когото аз смятам за изумителен, но който никога не ме е забелязвал, когато съм до Елена, защото тогава тя е единственото, което той вижда.

Бони замълча и погледна Елена. Очите й бяха огромни и сияеха.

— Но аз обичам Елена и Мередит. Зная, че трябва да престана да се сравнявам с тях. Аз не съм просто техен придатък. Аз също съм полезна и талантлива личност. И… — изрече думите, които Аларик им бе казал — аз подхранвах фантома на ревността. Но сега се освобождавам от ревността си.

В полукръга от свещи пламъкът на розовата свещ на Бони примигна и угасна. Бони изохка леко и се усмихна, полузасрамено, полугордо, на Елена и Мередит. Вътре в диаграмата фантомът на ревността изви рязко глава и метна кръвнишки поглед към Бони.

— Бони… — поде Мередит, искаше да увери приятелката си, че тя никога не е била придатък. Нима Бони не знаеше колко е необикновена и удивителна?

Нов този миг Елена пристъпи напред към свещите с високо изправена глава и отметна назад златистата си коса.

— Аз ревнувах от всички останали хора във Фелс Чърч — заяви. — Виждах колко е лесно за останалите двойки да са заедно и след всичко, което Стефан и аз… — както Деймън и всичките ми останали приятели — преминахме, за да спасим Фелс Чърч и да го направим отново един нормален град, всичко продължаваше да е толкова трудно и толкова странно и свръхестествено. Предполагам, че съм осъзнала, че нещата никога няма да бъдат лесни и обикновени за мен и ми е било трудно да го приема. Когато наблюдавах другите хора, изпитвах ревност към тях и захранвах фантома с ревността си. Сега се освобождавам от тази ревност.

Елена се усмихна леко. Беше странна, малко тъжна усмивка и Мередит, която я гледаше, се помисли, че макар приятелката й да бе отхвърлила ревността, все още бе сподиряна от съжалението за лесния, прекрасен живот, който някога я бе очаквал и който навярно й бе отнет завинаги.

Златната свещ продължаваше да гори. Елена се поколеба. Мередит проследи погледа й покрай редицата свещи към мястото, където се бореха Стефан и Деймън. Докато ги гледаха, Деймън вдигна и претърколи Стефан под себе си, оставяйки дълга кървава диря върху пода на гаража. Кракът на Стефан докосна леко червената свещ в края на редицата и Аларик скочи, за да я оправи.