Фантом

На Елена й трябваха няколко секунди повече, тъй като бе твърде съсредоточена в сплетените в отчаяна хватка тела на Деймън и Стефан, за да осъзнае, че и тя трябва да се придвижи. Едва не закъсня. Когато се нагласи, за да направи онази първа крачка, за да излезе от вътрешния кръг, фантомът извърна стъклените си очи към нея.

Елена полетя, изскачайки бързо от кръга и за малко да се плъзне върху диаграмата. Жената фантом замахна към нея, но ръката й се спря, преди да мине над тебеширената линия и тя изръмжа от безсилна ярост.

Аларик отметна с трепереща ръка разрешения кичур коса, паднал върху очите му.

— Не бях сигурен дали това ще успее да я удържи — призна той, — но изглежда, че действа. Сега, много внимателно. Елена, гледай къде стъпваш и ела тук. — Мат и Бони вече бяха стигнали до стената на гаража, докато в далечината Стефан и Деймън продължаваха да се бият. Мередит обви ръце около тях, тъмнокосата й глава се зарови на рамото на Мат, Бони се сгуши отстрани, а очите й бяха станали кръгли като на изплашено котенце.

Елена погледна към сложната плетеница на пода и започна да се придвижва внимателно между линиите, но се насочи не към приятелите си, а към борещите се вампири.

— Елена! Не! Оттук! — извика я Аларик, но Елена не му обърна внимание. Трябваше да стигне при Деймън и Стефан.

— Моля ви — заговори тя с треперлив глас, едва сдържайки сълзите си, — Деймън, Стефан, трябва да спрете. Фантомът ви причинява всичко това. Вие всъщност не искате да се нараните един друг. Това не сте истинските вие. Моля ви.

Нито един от тях не й обърна внимание. Тя не бе сигурна дали изобщо я чуха. Сега бяха почти неподвижни, с опънати мускули, вкопчени един в друг. Бавно, докато Елена наблюдаваше, Деймън започна да надвива Стефан, като постепенно избутваше ръцете му настрани и се навеждаше към гърлото му с проблясващи зъби.

— Деймън! Не! — изпищя Елена. Протегна се, за да сграбчи ръката му, да го издърпа от Стефан. Без дори да я погледне, той небрежно, но грубо я бутна настрани и тя полетя във въздуха.

Приземи се тежко по гръб и от силата на удара се хлъзна по пода. Заболя я, зъбите й изтракаха един в друг, главата й се блъсна силно в цимента, а пред очите й избухнаха хиляди звезди от болката. Тя понечи да се изправи отново и с ужас видя как Деймън преодоля и последната защита на Стефан и заби зъби в шията на по-малкия си брат.

— Не! — изпищя отново девойката. — Деймън, не!

— Елена, бъди внимателна! — предупреди я с вик Аларик. — Ти си в диаграмата. Моля те, каквото и да правиш, повече не пресичай нито една линия.

Елена се озърна. С падането се бе плъзнала през няколко от тебеширени линии, които се бяха размазали около нея в цветни петна. Тя замръзна от страх, но потисна хлипането си. Дали сега то беше изпуснато? Дали тя го бе освободила?

Събра сили и се извърна към най-вътрешния кръг.

Жената фантом размахваше дългите си ръце, удряйки някаква невидима стена, заобикаляща кръга, в който бе затворена. Докато Елена я наблюдаваше, устата й изтъня от усилието да събере ръцете си върху едно място и да бутне.

Въздухът в стаята сякаш се накъдри на вълни.

Но фантомът не успя да премине през кръга, след малко спря да бута и изсъска разочаровано.

После погледът на създанието се спря отново върху Елена и то отново се усмихна.

— О, Елена — заговори с глас, пълен с фалшиво състрадание. — Хубавото момиче, което всеки желае, това, заради което момчетата се бият. Толкова е трудно да бъдеш себе си. — Гласът се изкриви и в него отекна горчива, подигравателна нотка. — Но те всъщност не мислят за теб, нали? Двамата, които искаш, ти не си момиче за тях. Ти знаеш защо са толкова привлечени от теб. Катрин. Винаги Катрин. Искат те, защото ти приличаш на нея, но не си тя. Момичето, което двамата обичаха толкова отдавна, беше деликатно, сладко и нежно. Самата невинност, жертва, фон за фантазиите им. Ти изобщо не си като нея. И те ще го разберат, знаеш го. Веднага след като смъртната ти форма се промени — а това ще стане. Те завинаги ще останат едни и същи, но ти с всеки ден ще остаряваш и ще се променяш; след няколко години ще изглеждаш много по-стара от тях — тогава те ще осъзнаят, че ти не си тази, която обичат. Ти не си Катрин и никога няма да бъдеш.

Очите на Елена запариха от напиращите сълзи.

— Катрин беше чудовище — процеди през зъби.

— Тя стана чудовище. Беше сладко младо момиче — поправи я фантомът. — Деймън и Стефан я унищожиха. Те ще унищожат и теб. Ти никога няма да водиш нормален живот. Ти не си като Мередит, Бони или Селия, те имат шанс да водят обикновен, нормален живот, когато са готови за това, въпреки начина, по който ти постоянно ги въвличаш в своите битки. Но ти никога няма да си нормална. И ти знаеш кого трябва да обвиняваш за това, нали?

Без да мисли, Елена погледна към Деймън и Стефан, тъкмо когато Стефан успя да избута брат си от себе си. Деймън политна назад към групата от човешки същества, скупчени до стената на гаража. От устата му капеше кръв, а от ужасната рана върху врата на Стефан се стичаше червена струя.