Фантом

Без да се оглежда, Мат излезе от дневната и се запъти към стълбите. Време беше да се разправи с чудовището, съсипало живота му.

— Признай си! — изръмжа Стефан, опитвайки се с все сили да подчини Кейлеб на внушението си. Но беше твърде слаб, а Кейлеб се бе оградил с психическа защита. В това нямаше съмнение — момчето имаше достъп до Силата.

— Не зная за какво говориш — отвърна упорито Кейлеб и притисна гръб към стената, сякаш можеше да пробие тунел в нея и да изчезне. Погледът му се стрелкаше нервно от изкривеното от гняв лице на Стефан към Мередит, която държеше бойната тояга в готовност, и обратно към Стефан. — Ако ме оставите на мира, няма да отида в полицията. Не искам неприятности.

Кейлеб изглеждаше по-блед и нисък, отколкото Стефан си го спомняше. По лицето му имаше рани и синини, а едната му ръка бе гипсирана и висеше на превръзка през рамото. Въпреки всичко, Стефан изпита чувство на вина, когато го погледна.

Той не е човек, напомни си.

Макар че… Кейлеб не приличаше и на върколак. Не трябваше ли да има малко повече животинско излъчване? Стефан не познаваше много върколаци, но Тайлър имаше големи бели зъби и едва сдържана агресия.

Застанал до него, Аларик премигна към раненото момче. Наклони глава настрани и го огледа.

— Сигурен ли си, че е върколак? — попита Аларик скептично, като отглас от мислите на Стефан.

— Върколак? — изуми се Кейлеб. — Да не сте полудели?

Но Стефан, който наблюдаваше внимателно Кейлеб, зърна проблясването на искра в очите му.

— Лъжеш — заяви Стефан студено, разпростря още малко съзнанието си и най-сетне откри пролука в защитата на Кейлеб. — Не смяташ, че сме луди. Просто си изненадан, че знаем за теб.

Кейлеб въздъхна. Лицето му бе побеляло и изопнато, но докато Стефан говореше, всяка следа от преструвка се изпари. Раменете му се отпуснаха и той отстъпи малко от стената, увесил уморено глава.

Мередит се напрегна, готова да скочи, когато той направи крачка напред. Момчето спря и вдигна ръце.

— Няма да се опитам да ви изиграя. Не съм върколак. Но, да, зная, че Тайлър е и предполагам, че и вие знаете.

— Но в теб има гени на върколак — напомни му Стефан. — Лесно можеш да станеш такъв.

Кейлеб сви рамене и погледна Стефан право в очите.

— Предполагам. Но не се случи на мен, случи се на Тайлър.

— Случило се е? — попита Мередит, а гласът й се извиси от гняв. — Знаеш ли какво направи Тайлър, за да стане върколак?

Кейлеб я погледна предпазливо.

— Какво е направил ли? Тайлър нищо не е направил. Просто го застигна фамилното проклятие, това е всичко. — Лицето му бе помрачено и притеснено.

Противно на волята си, Стефан заговори с по-мек и търпелив тон.

— Кейлеб, трябва да убиеш някого, за да станеш върколак, дори и да носиш гените. Освен ако не си ухапан от върколак, има установени ритуали, които трябва да се извършат. Кървави ритуали. Тайлър уби невинно момиче.

Коленете на Кейлеб се огънаха и той се плъзна на пода с глухо тупване. Изглеждаше зле.

— Тайлър не би го сторил — промълви с треперещ глас. — След като родителите ми умряха, Тайлър ми беше като брат. Той не би убил никого. Не ти вярвам.

— Направи го — потвърди Мередит. — Тайлър уби Сю Карсън. Ние се споразумяхме да я върнем в света на живите, ала това не променя факта, че той я уби.

Истината прозвуча съвсем отчетливо в гласа й и беше ясно, че у Кейлеб се води вътрешна борба. Той се свлече още по-ниско и отпусна глава върху коленете си.

— Какво искате от мен?

Изглеждаше толкова слаб и смачкан, че въпреки спешната им мисията, Стефан се разсея.

— Ти не беше ли по-висок от сега? — попита той. — По-едър? По… як и самоуверен? Имам предвид последния път, когато те видях.

Кейлеб измърмори нещо в коленете си, но твърде неясно дори за изострените сетива на един вампир.

— Какво? — попита Стефан.

Когато Кейлеб вдигна глава, лицето му бе обляно в сълзи.

— Беше илюзия, ясно ли ти е? — рече горчиво. — Направих се така само за да изглеждам по-добре, защото исках Елена да ме пожелае. — Стефан си припомни здравото, румено лице на Кейлеб, високия му ръст, ореола от златни къдрици. Нищо чудно, че изглеждаше подозрителен: може би Стефан подсъзнателно бе разбрал, че не е нормално обикновено човешко същество да прилича толкова много на ангел. Нищо чудно, че беше по-лек, отколкото очаквах, когато го захвърлих през двора на гробището, каза си Стефан.

— Значи владееш магията, въпреки че не си върколак — обобщи Мередит припряно.

Кейлеб сви рамене.

— Вие вече го знаехте. Видях какво сте направили в работилницата ми в бараката. Какво повече искате от мен?

Мередит пристъпи застрашително напред, с бойната тояга в ръка, с ясен и безмилостен поглед. Кейлеб се дръпна рязко от нея.

— Това, което искаме от теб — поде момичето, изговаряйки отчетливо всяка дума, — е да ни кажеш как си призовал фантома и как да се отървем от него. Искаме си приятелките обратно.

Кейлеб я зяпна слисано.

— Кълна се, че нямам представа за какво говориш.