ФОР

Но докато гледам седящите Миротворци в жълтите им и червени дрехи, виждам едни цялостни и изцерени хора, които са способни да се усмихват един на друг, да се подкрепят един друг. Те са твърде идеални, твърде мили за човек като мен, който е тласкан от яростта и страха.

Церемонията тече твърде бързо.

– Роджърс, Хелена.

Тя избира Прямите.

Знам какво се случва по време на инициацията на Прямите, веднъж дочух слухове в училище. Там ще трябва да разкрия всяка своя тайна, да я изкопча с нокти от себе си. Ще трябва да се одера жив, за да се присъединя към кастата им. Не, не мога да направя това.

– Лъвлейс, Фредерик.

Фредерик Лъвлейс, целият облечен в синьо, порязва дланта си и позволява на кръвта да потече във водата на Ерудитите, която става един нюанс по-розова. Уча се достатъчно лесно за тази каста, но пък и добре се познавам, за да съм наясно, че съм прекалено избухлив и емоционален за подобно място.

Докато се усетя, и вече е изречено и името на момичето от Аскетите, седящо до мен.

– Еразмус, Ан.

Ан, поредният човек, който никога не ми каза повече от няколко думи, се препъва напред и извървява пътеката до подиума на Макс. Приема ножа с разтреперани ръце, порязва дланта си и я задържа над купела на Аскетите. За нея е лесно. Няма от какво да бяга, има пред себе си само добре посрещаща я любезна общност, към която да се завърне. А и освен това никой от Аскетите не е правил трансфер от години. Според статистиките на Изборните церемонии това е най-лоялната каста.

– Итън, Тобиас.

Вървейки по пътеката към купелите, не се чувствам нервен, въпреки че все още не съм избрал своето място. Макс ми подава ножа и аз свивам пръсти около дръжката. Тя е гладка и студена, а острието е чисто. Нов нож за всеки човек, както и нов избор.

Докато се придвижвам към центъра на помещението, към центъра на купелите, минавам покрай Тори, жената, която проведе моя тест за установяване на наклонностите. „Ти си този, който ще трябва да живее с избора си“, ми каза тя. Косата ù е вързана назад и виждам татуировката, тръгваща от ключицата и обхващаща врата ù. Очите ù докосват моите със странна сила и аз също се взирам решително в тях, докато заемам мястото си сред купелите.

С какъв избор ще мога да живея? Не Ерудит и не Прям. Не Аскет, мястото, от което се опитвам да се махна. Дори не и Миротворец, защото съм твърде разбит за там.

Истината е, че искам моят избор да прониже с нож сърцето на баща ми, да му донесе толкова болка, смущение и разочарование, колкото изобщо е възможно.

Има само един избор, който може да постигне това.

Поглеждам към него и той ми кимва, режа дълбоко собствената си длан, толкова дълбоко, че очите ми се насълзяват от болката. Прогонвам сълзите с мигане и свивам ръката си в юмрук, за да позволя на кръвта да се събере. Очите му са като моите – същото тъмносиньо, което на тази светлина изглежда като черно, просто кухини в черепа му. Гърбът ми пулсира и щипе, ризата драска разранената ми кожа, кожата, по която той дълбае със своя колан.

Разтварям ръката си над тлеещите въглени. Имам чувството, че горят в стомаха ми, че ме изпълват догоре с огън и пушек.

Аз съм свободен.

+ + +

Не чувам възгласите на Безстрашните, чувам единствено бучене.

Новата ми каста е като многоръко създание, което се е протегнало към мен. Вървя към него и не дръзвам да погледна назад, за да не зърна лицето на баща си. Ръце ме тупат по раменете, хвалят ме за избора ми, придвижвам се към най-задната част на групата, а по пръстите ми се стича кръв.

Заставам сред другите послушници до един чернокос Ерудит, който ме преценява и отхвърля с един поглед. Най-вероятно не изглеждам кой знае как в Аскетското сиво, висок и мършав след бързото си израстване през последната година. От раната на ръката ми блика кръв, тече по китката ми и капе по пода. Порязах се прекалено дълбоко с ножа.

Когато и последният от връстниците ми избира, стисвам подгъва на широката си Аскетска риза и го разпарям. Откъсвам лента плат от предната ù част и я увивам около ръката си, за да спра кървенето. Тези дрехи няма да са ми необходими повече.

Безстрашните, които седят пред нас, скачат на крака веднага щом и последният човек прави своя избор и се втурват към вратите, като ме понасят със себе си. Обръщам се назад точно преди да изляза и виждам как баща ми стои неподвижен на първия ред, а няколко други Аскети са се скупчили около него. Изглежда изумен.

Ухилвам се леко. Направих го, аз предизвиках това изражение на лицето му. Не съм идеалното дете Аскет, обречено да бъде погълнато от системата и от скромния живот. Вместо това съм първият трансфер от Аскетите към Безстрашните, и то от повече от десетилетие.

Обръщам се напред и се затичвам, за да настигна другите, не искам да остана назад. Преди да напусна залата, разкопчавам раздраната си риза с дълги ръкави и я оставям да падне назад. Сивата фланелка, която нося отдолу, също ми е голяма, но е по-тъмна и отива повече на черните дрехи на Безстрашните.