Героят

Знаех, че това не е истинската причина зад изтощения вид на Дей, но той бе наясно, че повдигайки темата за възстановяването на Идън, ще сложи край на въпросите, които аз можех да задавам. Е, ако наистина не искаше да споделя с мен, нямаше да го притискам. Неловко прочистих гърло.

— Това е ужасно — прошепнах. — Много съжалявам да го чуя. Иначе той добре ли се справя?

Дей кимна. Отново замълчахме, облети от лунната светлина. Не можех да се сдържа и да не си спомня последния път, когато бяхме сами, когато той обгърна с ръце лицето ми, когато сълзите му капеха по бузите ми. Спомних си начина, по който бе прошепнал Съжалявам до устните ми. Сега, докато стояхме на метър разстояние един от друг и се гледахме втренчено, усетих резервираност — тя се дължеше на времето, което бяхме прекарали разделени, миг, изпълнен с напрежението при първата среща и чувството на неувереност между непознати.

Дей се наведе към мен, сякаш притеглен от някаква невидима сила. Печалната молба, изписана на лицето му, усука стомаха ми в болезнени възли. Моля те, недей да искаш това от мен, се четеше в очите му. Моля те, недей да ме молиш да предам брат си. Бих направил всичко друго за теб. Само не и това.

— Джун, аз… — прошепна той. Гласът му пресекна, заплашвайки да излее душевната мъка, която таеше в себе си. Така и не довърши изречението си. Вместо това въздъхна и склони глава.

— Не мога да се съглася с условията на твоя Електор — заяви той с мрачен тон. — Няма да предам брат си на републиката за поредния експеримент. Кажи му, че ще му сътруднича да намерим друго решение. Разбирам колко сериозно е всичко това — не желая да видя как републиката рухва. Ще се радвам да помогна, за да измислим някакъв друг изход. Но Идън няма да бъде замесен в това решение.

И това бе краят на разговора ни. Дей ми кимна за сбогом, остана на място няколко секунди, след което пристъпи към вратата. Облегнах се на стената от внезапно обзелата ме умора. Когато той вече не беше наблизо, енергията изчезна, цветовете се притъпиха, лунната светлина посивя, докато само преди миг бе сребриста. Внимателно го огледах за последен път, анализирайки го с крайчеца на очите. Той избягна погледа ми. Нещо не бе в ред…

Какво пропусках?

Той отвори вратата. Изражението му стана по-сурово, точно преди да излезе от стаята.

— И ако поради някаква причина републиката се опита насилствено да вземе Идън, ще насъскам народа срещу Електора толкова бързо, че революцията ще избухне още преди да успее да мигне.

Дей

ОПРЕДЕЛЕНО ДОСЕГА ТРЯБВАШЕ ДА СЪМ СВИКНАЛ с кошмарите.

Този път сънувах, че двамата с Идън се намирахме в болницата в Сан Франциско. Някакъв лекар нагласяше нов чифт очила за Идън. Налагаше ни се да ходим в болницата поне веднъж седмично, за да могат да следят как очите на брат ми бавно се приспособяват към лечението, но това бе първият път, когато видях лекар да му се усмихва окуражително. Беше добра поличба, нали?

Идън се обърна към мен, ухили се и наперено изду гърди. Нямаше как да не се засмея.

— Как изглеждат? — попита ме той, докато въртеше с ръце огромните си нови рамки.

Очите му все още имаха онзи странен бледорозов цвят и не можеше да ги фокусира върху мен, но забелязах, че вече различаваше някои неща, като например стените наоколо и светлината от прозорците. Сърцето ми подскочи при тази гледка. Имаше напредък.

— Приличаш на единадесетгодишен бухал — отвърнах и отидох до него, за да разроша косата му.

Той се засмя и бутна настрана ръката ми.

Докато чакахме документите в кабинета, наблюдавах как Идън усърдно сглобява парченца хартия в някакъв сложен модел. Налагаше му се да седи прегърбен, надвесен над хартийките, за да вижда какво прави, осакатените му очи бяха почти събрани в една точка от концентрация, пръстите му бяха чевръсти. Кълна се, това хлапе просто не можеше да не се занимава с нещо.

— Какво е това? — попитах го след малко.

Беше твърде концентриран, за да ми отвърне веднага. Най-накрая, когато напъха едно последно триъгълно парче хартия в модела, той го вдигна и ми се ухили дръзко.

— Ето — рече Идън и посочи нещо, което приличаше на листо от хартия, подаващо се от хартиена топка. — Дръпни го.

Така и направих. За мое изумление моделът се трансформира в елегантна триизмерна хартиена роза. Отвърнах на усмивката му в съня си.

— Доста впечатляващо.

Идън си взе обратно хартиения модел.

В този миг из цялата болница се разнесе воят на сирената. Идън изпусна хартиеното цвете и скочи на крака. Слепите му очи бяха широко ококорени от ужас. Хвърлих поглед през прозорците на болницата, където се бяха събрали лекарите и медицинските сестри. Навън, над хоризонта на Сан Франциско, редица въздушни кораби на колониите се приближаваха все по-близо и по-близо към нас. Градът под тях гореше в хиляди огньове.

Сирената виеше оглушително. Хванах Идън за ръката и двамата бързо излязохме от стаята.

— Трябва да се измъкнем оттук — извиках.