Героят

— Брат ти замръзна намясто, както си и мислех, че ще се случи. Настъпи пълна тишина. Отдръпнахме се един от друг, мълчанието тегнеше над нас и за миг се запитах дали не бях направил огромна грешка, дали просто не бях прочел неправилно всеки знак от последните няколко години. Или вероятно, вероятно той знаеше какво целях. Почувствах странно облекчение при тази мисъл. Може би ще е по-добре, ако Метиъс се е досетил за плановете, които командир Джеймсън крои за него. Може би има изход от тази ситуация.

Но тогава той се наведе напред и отвърна на целувката и с това последната част от стената рухна.

— Спри — изрекох внезапно.

Томас замълча. Опита се да прикрие емоциите си зад някакво подобие на благородство, но срамът бе изписан на лицето му. Наведох се назад, извърнах лице от него и притиснах с ръце слепоочията си. Мъката заплашваше да ме надвие. Томас не просто бе убил Метиъс, знаейки, че брат ми го е обичал.

Томас се бе възползвал от този факт и го бе употребил срещу него.

Искам да умреш. Мразя те. Апогеят на гнева ми растеше все повече, докато накрая не чух гласа на брат ми да шепне в главата ми, бледата светлина на разума.

Всичко ще е наред, Джун, майско бръмбарче. Чуй ме. Всичко ще бъде наред.

Изчаках, докато сърцето ми заби равномерно, а нежните му думи ме върнаха обратно в реалността. Отворих очи и спокойно погледнах Томас.

— Какво се случи след това?

На Томас му бе нужен един дълъг миг, преди отново да проговори. Когато го направи, гласът му трепереше.

— Нямаше никакъв изход. Метиъс не подозираше какво се случва. Беше паднал в капана заради сляпата си вяра. Ръката ми се промъкна до ножа, закачен на кръста ми, но не можах да се заставя да го сторя. Дори не можех да дишам.

Очите ми се напълниха със сълзи. Отчаяно исках да чуя всяка подробност, но същевременно желаех Томас да спре да говори, да заключа някъде тази нощ и никога повече да не се връщам към нея.

— Из въздуха се разнесе пронизителен звук от сирена. Бързо се откъснахме един от друг. Метиъс изглеждаше изчервен и объркан — само секунда по-късно и двамата осъзнахме, че звукът се носеше от болницата.

Мигът си бе отишъл. Брат ти бързо се върна в ролята на капитан и се затича към входа на болницата.

„Влизайте вътре — извика той по микрофона си. Не погледна назад. — Искам половината да влязат вътре — открийте източника. Съберете останалите пред входа и чакайте заповедите ми. Веднага!“

Затичах се след него. Шансът ми да нанеса своя удар се бе изпарил. Запитах се дали по някакъв начин командир Джеймсън бе успяла да види провала ми. Очите на републиката са навсякъде. Те знаят всичко. Паникьосах се. Трябваше да намеря друг момент, друга възможност да остана насаме с брат ти. Ако не го направех, съдбата на Метиъс щеше да попадне в много по-жестоки ръце.

Когато успях да го настигна на входа, лицето му беше потъмняло от гняв.

„Влизане с взлом — рече той. — Било е момчето, което видяхме. Сигурен съм. Брайънт, вземи петима и заобиколете от изток. Аз ще мина от другата страна“.

Брат ти вече се движеше и събираше войниците си.

„Ще му се наложи да се измъкне от болницата по някакъв начин — обясни ни той. — Ще го очакваме, когато го направи“.

Направих, каквото ми разпореди Метиъс… но в мига, в който бе достатъчно далече, за да не чуе, заповядах на войниците да тръгнат на изток, след което се изгубих в сенките.

Трябва да го последвам. Това е последната ми възможност. Ако се проваля, така или иначе ще съм мъртъв.

Пот се стичаше по гърба ми. Слях се със сенките и си припомних всички уроци как да бъда неуловим, на които Метиъс ме бе научил.

Тогава отнякъде в нощта чух звук от пръскащо се стъкло. Скрих се зад една стена, докато брат ти, сам и незащитен, се стрелна покрай мен в посока към източника на шума. Последвах го. Тъмнината на нощта ме поглъщаше. За миг изгубих Метиъс из задните улички. Къде е той? Въртях се из една алея и се опитвах да открия къде бе изчезнал брат ти.

Точно тогава получих обаждане. Командир Джеймсън ми излая:

„По-добре намери втора възможност да го ликвидираш, лейтенант. Скоро“.

Най-накрая, няколко минути по-късно, открих Метиъс. Беше сам, гърчеше се на земята с нож, забит в рамото, а наоколо имаше кръв и счупени стъкла. На няколко метра от него лежеше капакът на канализационна шахта. Затичах се към Метиъс. Той ми се усмихна леко, стиснал здраво ножа, забит в рамото му.

„Беше Дей — изпъшка брат ти. — Избяга надолу в каналите“.

След това се пресегна към мен.„Хайде. Помогни ми да стана“.