Героят

— И така — обърнах се към тях, а очите ми се спряха върху Тес. — Значи Вие сте се върнали в града, за да направите живота на колониите ад?

Тес сведе поглед.

Паскао сви рамене.

— Е, това няма да е от значение, ако никой не ни пусне да се върнем горе. Защо? Имаш нещо предвид ли?

— Електорът даде разрешение — отвърнах. — Той смята, че докато командвам аз, ние няма да се обърнем срещу републиката. — Какво глупаво опасение, така или иначе. Брат ми все още бе в ръцете им, нали?

Бавна усмивка се разля по лицето на Паскао.

— Е, това ми звучи забавно. Имаш ли нещо предвид?

Сложих ръце в джобовете и отново надянах арогантната си

маска.

— Това, в което винаги ме е бивало.

Джун

51.5 ча`са от последния ми разговор с Томас.

15 часа`, откакто за последно видях Дей.

В ча`са, откакто бомбардировките на колониите срещу Бронята на Денвър утихнаха.

НАМИРАХМЕ СЕ В САМОЛЕТА НА ЕЛЕКТОРА напът за Рос сити, Антарктида.

Седях срещу Андън. Оли лежеше в краката ми. Другите двама кандидат-принцепс се намираха в съседното помещение, отделени от нас със стъкло (90/180 см, бронирано, с гравиран герб на републиката от страната, която гледаше към мен, съдейки по ръбовете на гравюрата). От външната страна на прозореца небето бе искрящо синьо, а слой облаци запълваше долната част от пейзажа ни. Всеки миг самолетът трябваше да се гмурне и да видим гледката от разпрострелия се на всички страни антарктически метрополис.

През по-голямата част от пътуването стоях безмълвна и слушах, докато Андън приемаше безкраен поток от обаждания от Денвър, свързани с битката. Едва когато вече бяхме почти над антарктическите води, той най-сетне спря да говори. Наблюдавах как светлината си играе с чертите му, очертавайки младото лице, зад което имаше толкова изтормозени мисли.

— Какви са ни отношенията с Антарктида? — попитах след известно време.

Това, което наистина исках да зная, бе: Смяташ ли, че те ще ни помогнат?, но този въпрос беше глупав и лишен от съдържание, не можеше да получи отговор и затова бе безсмислено да го задавам.

Андън отмести поглед от прозореца и впери светлозелените си очи в мен.

— Антарктида ни оказва помощ. Получаваме международна подкрепа от тях от десетилетия насам. Икономиката ни не е достатъчно силна, за да се справяме сами.

Все още се чувствах некомфортно, че нацията, която някога считах за толкова могъща, в действителност се бореше да оцелее.

— А какви са взаимоотношенията ни с тях сега?

Погледът на Андън продължаваше да ме фиксира. Виждах напрежението в очите му, но лицето му остана спокойно.

— Антарктида обеща да удвои помощта си, ако изготвим споразумение, което ще накара колониите отново да осъществят диалог с нас. И заплашиха да намалят наполовина помощта, ако нямаме споразумение до края на тази година. — Той направи пауза. — Затова ще ги посетим не само за да ги помолим за помощ, но и да се опитаме да ги убедим да не оттеглят подкрепата си.

Трябваше да обясним защо всичко се разпада. Преглътнах.

— Защо Антарктида?

— Те от дълги години си съперничат с Африка — отвърна Андън. — Ако някой, който разполага с мощ, би ни помогнал да спечелим война срещу колониите и Африка, то това ще са те. — Той се наведе напред и опря лакти на коленете си. Облечените му в ръкавици ръце се намираха на по-малко от метър от краката ми. — Ще видим какво ще се случи. Дължим им много пари, а те не са много доволни от нас през последните няколко години.

— Президентът срещал ли се е някога лично с вас?

— Понякога ходех на визита с баща ми — отвърна Андън. Той ми се усмихна лукаво, от което ме побиха тръпки. — Той е наистина удивителен по време на срещи. Мислиш ли, че имам шанс?

Отвърнах на усмивката. Усетих двойното значение на въпроса му — той не говореше само за Антарктида.

— Вие сте обаятелен, ако това ме питате — реших да отвърна.

Андън леко се засмя. Този звук ме стопли. Той извърна поглед и сведе очи.

— Напоследък нямам голям успех и не мога да очаровам който и да е — измърмори той.

Самолетът се гмурна. Пак насочих вниманието си към прозореца и поех дълбоко въздух, като се борех да потисна избиващата по бузите ми руменина.