Героят

— Аз съм пазител Макоаре, един от по-новите охранители на лейди Медина. Тя ми възложи да бъда ваш водач, госпожице Ипарис, тъй като изглежда, че не сте запозната с нашия град. Доста различен е от вашата република, нали?

За разлика от лейди Медина в начина, по който говореше пазител Макоаре, нямаше никакво снизхождение, а въпросите му не ме дразнеха.

— Благодаря ви, сър — отвърнах с признателност. — И да, трябва да призная, че тези виртуални числа, които виждам навсякъде, са нещо странно за мен. Не ги разбирам съвсем добре.

Той се усмихна и се почеса по бялата си брада.

— Животът в Рос сити е игра и всички ние сме играчи. Местните не се нуждаят от очила като вас, посетителите, всички ние имаме вградени чипове близо до слепоочията, които получаваме, щом станем на тринадесет години. Те разполагат със софтуер, който приписва точки на всичко около нас. — Той посочи растенията. — Виждате ли думите вода плюс едно да кръжат над онова растение? — Кимнах. — Ако решите да полеете цветето, например, ще получите една точка за тази постъпка. Почти всички положителни деяния, които правите в Рос сити, ви носят спечелени точки, докато негативните действия намаляват точките. Когато натрупате точки, ще качвате нива. В момента вие се намирате на първо ниво. — Той направи пауза, за да покаже виртуалното число, което се рееше над главата му. — Аз съм на тринадесето.

— Какъв е смисълът да качваш… нивата? — попитах, докато се качвахме в някакъв асансьор. — Определя общественото ти положение в града ли? Поддържа реда сред гражданите ли?

Пазител Макоаре кимна.

— Ще видите.

Излязохме от асансьора и се запътихме към друг мост (този път покрит със сводест стъклен покрив), който свързваше тази сграда със съседната. Докато вървяхме, започнах да забелязвам това, за което говореше пазител Макоаре. Новата сграда, в която влязохме, приличаше на огромна академия и докато надничахме през стъклените панели в класните стаи, изпълнени с редици от хора, които трябваше да са ученици, забелязах, че всеки от тях имаше свой собствен резултат и ниво, което кръжеше над главата му. В предната част на стаята един гигантски стъклен екран показваше серия от математически въпроси, като над всеки от тях светеше брой точки.

ИНТЕГРАЛНА МАТЕМАТИКА СЕМЕСТЪР 2

ВЪПРОС 1: 6 ТОЧКИ

ВЪПРОС 2: 12 ТОЧКИ

И така нататък. В един момент видях как един от учениците се опита да се наведе и да препише от съседа си. Резултатът от точки над главата му проблесна в червено и секунда по-късно числото намаля с пет.

ПРЕПИСВАНЕ: — 5 ТОЧКИ

1642: НИВО 3

Ученикът замръзна намясто, след което бързо върна вниманието си върху собствения си тест.

Пазител Макоаре се усмихна, когато видя, че анализирам ситуацията.

— Нивото ти значи всичко в Рос сити. Колкото по-високо е нивото ти, толкова повече пари печелиш, освен това можеш да кандидатстваш за по-добра работа и получаваш повече уважение. Хората с най-висок резултат са почитани от всички и са доста известни. — Той посочи към гърба на опиталия се да препише ученик. — Както виждате, нашите граждани са толкова погълнати от тази игра — живот, че повечето от тях внимават да не вършат неща, които ще намалят резултата им. В резултат на това в Рос сити имаме много малко престъпност.

— Очарователно — измърморих, като погледът ми все още не можеше да се откъсне от класната стая, дори когато стигнахме края на коридора и тръгнахме по друг мост. След известно време в ъгъла на очилата ми се появи ново съобщение.

ИЗВЪРВЯЛА 1 ООО МЕТРА: +2 точки

ДНЕВЕН РЕЗУЛТАТ: 3

ОБЩ РЕЗУЛТАТ: 3

За моя изненада усетих кратък миг на удовлетворение от постигнатото, когато видях, че числата са се увеличили. Обърнах се към пазител Макоаре.

— Разбирам, че тази система с нива се отразява добре на мотивацията на гражданите ви. Брилянтно.

Не изказах на глас следващата си мисъл, но тайно се запитах Как правят разликата между добри и лоши деяния? Кой решава това? Какво се случва, когато някой говори против правителството? Дали резултатът му се покачва, или намалява? Възхищавах се на наличната технология тук — наистина за първи път бе пределно ясно точно колко изостанала беше републиката. Винаги ли нещата са били толкова несъразмерни? Били ли сме някога ние лидери?