Героят

— Там е работата. Предполагаме, че това конкретно свойство за прикрепяне не е било част от оригиналния вирус. С други думи, някой несъмнено е видоизменил този вирус. Виждаме следи от този маркер, когато класифицираме клетката. — Той посочи миниатюрни светещи точици, разпръснати по повърхността на клетката. — Това означава, госпожице Ипарис, че всъщност колониите са видоизменили физически този вирус. Републиката определено не е регистрирала интервенции в този конкретен случай и с такъв характерен маниер.

— Чакайте малко — намеси се Дей. — Това е нещо ново за мен. Да не би да казвате, че колониите са създали тази зараза?

Лабораторният техник ни хвърли мрачен поглед, след което отново се съсредоточи върху екрана.

— Възможно е. Ето го обаче любопитното в случая. Смятаме, че този допълнителен детайл — свойството за прикрепяне — първоначално е произлязло от републиката. Има подобен вирус, който води началото си от малък град в Колорадо. Но трасиращите уреди ни посочват, че видоизмененият вирус произлиза от Трибюн, град, който се намира на бойния фронт в територията на колониите. Така че някъде по линията вирусът на Идън е осъществил контакт с нещо друго в град Трибюн.

Тук най-сетне парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. Лицето ми пребледня. Трибюн — градът, на който двамата с Дей се натъкнахме, когато избягахме в колониите. Припомних си как се бях разболяла по време на ареста ми в републиката, беше ми лошо и имах треска, когато Дей ни приведе през онзи подземен тунел от Ламар чак до територията на колониите. Прекарах една нощ в болница на колониите. Те ми инжектираха някакво лекарство, но никога не бях обмислила възможността да са ме използвали с различна цел. Дали бях част от експеримент, без дори да го съзнавам? Дали бях тази, в чието кръвообращение се намираше липсващото парченце от пъзела?

— Това съм аз — прошепнах и прекъснах лабораторния техник.

Двамата се Дей ме погледнаха изненадано.

— Какво искате да кажете? — попита лабораторният техник, но Дей остана безмълвен. По лицето му се изписа разбиране.

— Аз съм — повторих. Отговорът беше толкова ясен, че едва успявах да дишам. — Бях в Трибюн преди осем месеца. Разболях се, когато бях арестувана в Колорадо. Ако този друг вирус, за който говорите, е произлязъл първоначално от републиката, а след това се е завърнал от Трибюн в колониите, то е възможно отговорът на вашия пъзел да съм аз.

Дей

ТЕОРИЯТА НА ДЖУН ПРОМЕНИ ВСИЧКО.

Тя незабавно се присъедини към лабораторния екип в отделна болнична стая, където я закачиха за няколко сонди и жици и взеха проба от костния й мозък. Направиха серия от изследвания, от които й прилоша; същите тестове, които вече видях да прилагат на Идън. Искаше ми се да остана. Слаба богу, изследванията на Идън бяха приключили, но сега опасността се бе изместила върху Джун и в този миг исках единствено да остана тук и да се уверя, че всичко протича гладко.

За бога — ядосано си казах аз, — това, че ще съм тук, няма да помогне с нищо. Но когато Паскао най-накрая ме изведе през вратата и напуснахме болницата, за да се присъединим към останалите, не се сдържах и хвърлих поглед назад.

Ако кръвта на Джун съдържаше липсващото парче от пъзела, то тогава имахме шанс. Можехме да спрем заразата. Можехме да спасим всички. Можем да спасим Тес.

Когато се качихме на влака, който щеше да ни отведе от болницата до военните бази в „Батала“, помъкнали с нас няколко войници от републиката, тези мисли постепенно се трупаха в душата ми, докато накрая вече не издържах да стоя на едно място. Паскао забеляза неспокойствието ми и се ухили.

— Бил ли си преди в базите? Мисля, че си спомням за някои твои номера там.

Думите му отключиха няколко спомена. Когато станах на четиринадесет, проникнах в два въздушни кораба на Лос Анджелис, които трябваше да потеглят към бойния фронт. Влязох както ^с патриотите във Вегас: промъкнах се през вентилационната система, след което преминах незабелязано през целите кораби, лъкатушейки по техните безкрайни въздушни шахти. По това време периодът ми на растеж беше завършен едва наполовина — тялото ми беше по-малко и по-слабо и нямах никакъв проблем да се промуша през безбройните тунели. Щом се озовах вътре, откраднах колкото можех повече консервирана храна от кухните, след което запалих пожари в двигателите на корабите, от които разрушенията бяха толкова големи, че причиниха повреди, които щяха да им попречат да служат на републиката с години, а може би и завинаги. Точно този мой номер ме изстреля на върха в списъка с най-издирвани престъпници на републиката. Доста добре свършена работа, смея да твърдя.