Гласът

— Няма ли най-после да подкараш по същество? — попита Ерлендур нетърпеливо, прекъсвайки разказа на Сигурдур Оли.

— Не, това засяга и теб — отвърна Сигурдур Оли и заядлива усмивка заигра по устните му. — Бергтора искаше да знае дали вече съм те поканил на гости за Бъдни вечер. Казах й, че съм те поканил, но все още не си ми отговорил.

— Смятам да си остана с Ева Линд вкъщи на Бъдни вечер — каза Ерлендур. — Това е отговорът. Сега ще ми разкажеш ли само същественото?

— Окей — рече Сигурдур Оли.

— И престани да казваш „окей“!

— Окей.

Балдур живеел в дървена къща в квартал Тингхолт. Току-що се бил прибрал от работа, бил архитект. Сигурдур Оли позвънил на вратата му и се представил като полицейски следовател, дошъл по повод убийството на Гвюдлойгур Егилсон. Човекът не показал никакво учудване, преценяващо огледал Сигурдур Оли от главата до петите, усмихнал се и го поканил да влезе.

„Честно казано, очаквах те — казал той, — или някой от вашите. Дори си мислех да ви се обадя, но все отлагах. Не е голямо удоволствие да говориш с полицията.“

Усмихнал се отново и взел палтото на Сигурдур Оли да го закачи на закачалката. В дома всичко било идеално подредено. В стаята имало запалени свещи, коледната елха била украсена. Човекът предложил на Сигурдур Оли ликьор, но полицаят отказал. Домакинът бил среден на ръст, слаб, лицето му излъчвало доволство и радост, косата му било започнала да оредява и той определено бил позасилил червения цвят в опит да постигне максимума от останалото в наличност. Сигурдур Оли си помислил, че разпознава гласа на Франк Синатра от малките колони в стаята.

„Как така си ме очаквал, мен или някого от нашите?“ — попитал Сигурдур Оли, докато сядал на голям червен диван.

„Заради Гюли — отвърнал човекът и седнал срещу него. — Знаех си, че ще изровите това.“

„Ще изровим какво?“ — попитал Сигурдур Оли.

„Че навремето ходехме с Гюли“ — отговорил човекът.

— Какво искаш да кажеш с това, че е ходил с Гюли навремето? — попита Ерлендур, отново прекъсвайки разказа на Сигурдур Оли. — Какво е имал предвид с това този човек?

— Така го формулира — отвърна Сигурдур Оли.

— Че са ходили с Гвюдлойгур?

— Да.

— И какво означава това?

— Че са били заедно.

— Искаш да кажеш, че Гвюдлойгур е бил…? — през главата на Ерлендур започнаха да профучават като мълнии безброй въпроси и всички те се блъскаха о строгото изражение по лицата на сестрата на Гвюдлойгур и неговия баща, седнал в инвалидната си количка.

— Този Балдур така казва — повтори Сигурдур Оли. — Но Гвюдлойгур не искал никой да знае това.

— Не искал никой да знае за тази връзка ли?

— Искал е да запази в тайна, че е хомо.

27

Човекът от Тингхолт казал на Сигурдур Оли, че връзката му с Гвюдлойгур започнала, когато били на възраст около двайсет и пет години. Било във времената на диското и човекът живеел под наем в приземно жилище във Вогар. Нито един от двамата не си бил признал, че е обратен.

„По това време царуваше съвсем друго отношение към хомосексуалните в сравнение със сега — казал той и се усмихнал. — Но бе започнало да се променя.“

„Едва ли можеше да се каже, че живеехме заедно — добавил Балдур. — Тогава мъжете не се събираха за съвместно съжителство както е сега, без това да се стори странно някому. За хомосексуалните животът беше почти немислим в Исландия в ония години. Повечето напускаха страната, както сигурно знаеш. Да речем, той идваше често да ме вижда. Гостуваше ми. Самият той държеше стая във Вестурбайр, няколко пъти съм ходил там, но Гвюдлойгур не беше голям чистник и затова престанах да го посещавам. Повечето пъти се срещахме при мен у дома.“

„Как се запознахте?“ — попитал Сигурдур Оли.

„Имаше места в онези времена, където ние хомосексуалните се срещахме. Едно от тях беше съвсем близо до центъра на града, фактически не много далеч оттук. Не е увеселително заведение, по-скоро място за срещи в една жилищна сграда. По увеселителните заведения можеше всичко да се очаква, понякога те изхвърлят навън, задето танцуваш с друг мъж. Тази къща беше нещо средно между кафетерия, къща за гости, нощен клуб, място за подслон, център, където можеш да получиш съвет. Той дойде там една вечер със свой познат. Тогава го видях за първи път. Извинявай! Как се държа само! Искаш ли кафе?“

Сигурдур Оли погледнал часовника си.

„Ти вероятно бързаш“ — казал човекът и внимателно оправил с ръце изтънялата си боядисана коса.

„Не, съвсем не, бих пил един чай, ако имаш готов“ — отвърнал Сигурдур Оли и си помислил за Бергтора. Тя побесняваше, когато той не спазваше уговорките им. Беше изключително пунктуална и бе способна дълго да му натяква, ако закъснееше много.

Човекът отишъл в кухнята, за да приготви чай за гостенина.