Гласът

„Той беше страшно потиснат — казал човекът от кухнята, като повишил глас, за да може Сигурдур Оли да го чува. — Понякога си мислех, че се мрази заради хомосексуалната си наклонност. Сякаш не си я беше признал напълно. Предполагам, че използваше връзката си с мен, за да продължи напред. Все още се търсеше, макар и на тия години. Разбира се, това не е нещо ново. Хората се осмеляват да излязат на светло понякога и на петдесетгодишна възраст, след като са имали семейства през цялото време и са се сдобили с по четири деца.“

„Да, стават такива неща“ — казал Сигурдур Оли, който си нямал и идея за какво говори онзи.

„О, да, скъпи, стават. Силен ли го искаш?“

„Дълго време ли бяхте заедно?“ — попитал Сигурдур Оли и допълнил, че предпочита чая силен.

„Около три години, но се виждахме много рядко през последната.“

„И след това не сте имали никакъв контакт?“

„Не. Но знаех какво става с него — отвърнал човекът и се върнал обратно в стаята. — Светът на обратните не е чак толкова голям в тази страна.“

„Защо бе потиснат?“ — попитал Сигурдур Оли, докато човекът поставял чаши за чай на масичката. Донесъл и чинийка с дребни сладки, които Сигурдур Оли познаваше добре, защото Бергтора ги приготвяше за всяка Коледа. Опитал се да си припомни името на сладкиша, но не успял.

„Гвюдлойгур беше много потаен и рядко се разкриваше пред хората. В повечето случаи това ставаше, когато излизахме да се напием, и бе свързано с баща му. Не поддържаше връзка с татко си и изпитваше болезнена липса, липсваше му и по-голямата му сестра, която се обърнала срещу него. Майка му бе починала доста години преди да се запозная с Гюли и той все говореше за нея. Можеше да говори за нея безспирно и това беше доста досадно, ако трябва да съм честен.“

„По какъв начин се обърнала срещу него? Сестрата?“

„Е, това беше отдавна, пък и той никога не ми е разказвал в подробности за случилото се. Единственото, което знам, е, че той се бореше против това, което представляваше. Разбираш ли какво имам предвид? Все едно че е трябвало да бъде нещо различно.“

Сигурдур Оли поклати глава.

„Струваше му се, че това е нещо мръсно, че е неестествено. Да бъде гей.“

„И се бореше срещу това?“

„Да, но и не. Имаше някаква двойственост у него по този въпрос. Мисля си, че той просто не знаеше на кой крак да стъпи. Горкичкият. Нямаше високо мнение за себе си. Понякога ми се струваше, че се мрази.“

„Запознат ли беше с миналото му? На дете звезда?“

„Да“ — отвърнал човекът и се изправил. Отишъл до кухнята и се върнал с димяща кана чай в ръка. Налял в чашите. Върнал каната обратно в кухнята и започнали да отпиват от чая.

— Не мислиш ли, че можеш по-бързо да ми разкажеш всичко това? — попита Ерлендур, като не прикри нетърпението, с което слушаше Сигурдур Оли.

— Опитвам се да бъда колкото се може по-точен — отвърна Сигурдур Оли и за пореден път погледна часовника си.

Бергтора го очакваше от вече три четвърти час.

— Да, да, продължавай…

„Говореше ли понякога за това? — попитал Сигурдур Оли и се протегнал да си вземе сладка. — За времето, когато е бил дете звезда?“

„Каза, че си изгубил гласа“ — отвърнал Балдур.

„Това мъчеше ли го?“

„Невероятно много. Случило се е в ужасен за него момент, но не желаеше да сподели подробности. Каза ми само, че в училището са го подигравали заради станалото, защото бил твърде известен, и от всичко това много го боляло. Обаче не използваше думата «известен». Не се възприемаше като такъв. От друга страна, баща му е искал той да бъде известен и за малко да стане. Но Гюли се чувствал зле, комплексите му започнали да се проявяват, а като капак у него започнал да се пробужда геят. Той трудно говореше на тази тема. Искаше да обсъжда колкото се може по-малко своето семейство. Заповядай, вземи си още сладкиш!“

„Не, благодаря! — рекъл Сигурдур Оли. — Знаеш ли кой би искал да го убие? Кой би искал да му причини зло?“

„Мили боже, не! Той беше изключително скромен и непретенциозен, доколкото знам, не е направил лошо дори на муха. Нямам идея кой би могъл да му стори това. Горкичкият човечец, да свърши по този начин! Стигнахте ли донякъде в разследването?“

„Не — отвърнал Сигурдур Оли. — Слушал ли си плочите му, или може би ги имаш?“

„Ами че как! — възкликнал човекът. — Той е абсолютно великолепен. Пеенето му е прекрасно. Мисля, че никога не съм чувал дете да пее по-добре.“

„Той самият гордееше ли се с тези песни като възрастен? Когато си го познавал?“

„Той никога не слушаше плочите си. Никога. Колкото и да настоявах.“

„Защо?“

„Не даваше никакво обяснение, просто не слушаше плочите си.“

Балдур се изправил, отишъл до шкафа в стаята и извадил двете грамофонни плочи на Гвюдлойгур. Поставил ги пред Сигурдур Оли на масата.

„Даде ми ги, след като му помогнах да се пренесе.“

„Да се пренесе?“

„Той загуби стаята си във Вестурбайр и ме помоли да му помогна да се пренесе. Беше си намерил друга стая и в нея премести всичкия си багаж. Той всъщност не притежаваше нищо, освен плочите.“

„Много ли плочи имаше?“

„Да, цял куп.“

„Имаше ли нещо специално, което да е обичал да слуша?“ — попитал Сигурдур Оли колкото да каже нещо.