Гласът

„Не, нали разбираш — отвърнал Балдур, — това бяха едни и същи плочи. Като тези двете — и посочил грамофонните плочи с песните на Гвюдлойгур. — Той имаше един куп от тези плочи. Каза, че се сдобил с цялото издание и от двете.“

„Имал е много такива плочи?“ — възкликнал Сигурдур Оли и въобще не прикрил възбудата си.

„Да, два кашона.“

„Знаеш ли къде може да са те сега?“

„Аз? Не, нямам никаква представа. Да не би в наши дни тия плочи да представляват нещо специално?“

„Знам за един британец, който може би е готов да убие заради тях“ — казал Сигурдур Оли, а лицето на Балдур се превърнало във въпросителен знак.

„Какво искаш да кажеш?“

„Нищо — отвърнал Сигурдур Оли и погледнал часовника си. — Трябва да тръгвам. Може би ще трябва да се чуем с теб отново, за да уточним някои подробности. Би било добре, ако ми се обадиш в случай че си припомниш нещо, без значение колко дребно може да е.“

„Честно казано, в миналото нямаше кой знае какъв избор — рекъл човекът. — Сега е съвсем друго, всеки втори е гей, или поне му се иска да е такъв.“

Балдур се усмихнал на Сигурдур Оли, който едва не се задавил с чая.

„Извинявай!“ — казал Сигурдур Оли.

„Няма нищо, чаят е силничък.“

Сигурдур Оли се изправил. Балдур също станал на крака и изпратил полицая до вратата.

„Знаем, че са се заяждали с Гвюдлойгур в училище — уточнил Сигурдур Оли, докато се сбогувал — и че е бил наричан с разни имена. Дали си спомняш да е споменавал това пред теб?“

„Очевидно е, че е бил тормозен, защото е посещавал певческия хор, пеел е прекрасно и не е ритал топка. Всъщност по много неща е приличал на момиче. Като че ли го чух да споменава, че не се е чувствал много сигурен във взаимоотношенията си с другите. Казваше ми, че сякаш е разбирал защо са го тормозели. Но не си спомням да е споменавал някакъв конкретен прякор…“

Балдур се поколебал.

„Да?“ — казал Сигурдур Оли.

„Знаеш, когато бяхме заедно…“

Сигурдур Оли поклати неразбиращо глава.

„В леглото…“

„Да?“

„Той искаше понякога да му казвам «моята малка принцеса»“ — рекъл Балдур и лека усмивка заиграла по устните му.

Ерлендур гледаше втренчено Сигурдур Оли.

— Малка принцеса?

— Това каза той.

Сигурдур Оли стана от леглото на Ерлендур.

— А сега трябва да се прибирам. Бергтора ще полудее. Значи, ще си бъдеш у дома за Коледа?

— А кашоните с плочи? — попита Ерлендур. — Къде може да са сега?

— Този човек нямаше ни най-малка представа.

— Малката принцеса? Филмът с Шърли Темпъл? Каква е връзката? Даде ли някакво обяснение за тия неща, този Балдур?

— Не, не знаеше какво може да означава.

— Не е задължително да означава нещо специално — каза Ерлендур сякаш на себе си. — Някакъв гей жаргон, който никой друг не разбира. Може да не е по-странно от много други неща. Значи, мразел се е, така ли?

— Нямал високо мнение за себе си, така каза този негов приятел. Двойственост.

— Поради хомосексуалните му комплекси или заради друго?

— Не знам.

— Не го ли попита за това?

— Винаги можем да говорим с него пак, но изглеждаше, че не знае много за Гвюдлойгур.

— Както и ние — глухо промълви Ерлендур. — Ако е искал да скрие, че е бил гей преди двайсет-трийсет години, дали е продължил с тази игра на криеница и по-нататък?

— Това е въпросът.

— Досега не съм срещал никой, който да споменава, че е бил гей.

— Да, добре, във всички случаи аз трябва да ти кажа довиждане — рече Сигурдур Оли вече на крака. — Има ли нещо друго за днес?

— Не — отвърна Ерлендур. — Всичко е наред. Благодаря за поканата и поздрави Бергтора от мен. Опитай се да бъдеш добър с нея.

— Винаги съм добър с нея — подчерта Сигурдур Оли и забърза към къщи.

Ерлендур погледна часовника си и видя, че времето на срещата с Валгердур е дошло. Извади последната видеокасета със записите на банката от плейъра и я сложи най-отгоре върху купчината. В това време мобилният му телефон започна да звъни.

Беше Елинборг. Каза му, че била говорила с прокурора по повод бащата, пребил сина си.

— Колко мислят те, че ще получи този човек? — попита Ерлендур.

— Мислят, че дори може да се измъкне — отговори Елинборг. — Няма да бъде осъден, ако продължава да се придържа към изявлението си. Ако просто продължи да отрича. Няма да му се наложи да лежи и минута.

— А доказателствата? Следите по стълбището? Бутилката драмбуйе? Всичко това сочи…

— Не знам какъв смисъл има да се ровим. Вчера излезе присъда по дело за нападение. Човек е бил намушкан многократно с нож. Нападателят получи осем месеца затвор, четири от които условно, което означава, че ще седи в затвора два месеца. Това справедливо ли е?

— А бащата ще си върне ли момчето?

— Със сигурност. Единственото положително, ако въобще може да се нарече положително, е, че, както изглежда, на момчето действително много му липсва баща му. Това не го разбирам. Как може да е толкова привързано към баща си, след като го пребива? Не го разбирам това. Нещо трябва да липсва тук. Нещо, което сме изпуснали. Това просто не се връзва.