Гласът

— Има разказ за нас в една от онези книги за нещастията, които постоянно чета — каза той. — Разказ за събитията, когато брат ми загина, за издирването и тежката мъка, която налегна семейството ни. Забележително точно описание от един от водачите на групата, която ни е търсила, записано от приятел на баща ми. Споменати са имената ни, семейството ни, реакциите на баща ми. Те изглеждаха странни, защото баща ми бе изпълнен с чувство за безнадеждност, потънал беше в самообвинения и само седеше в стаята и гледаше в една точка, докато другите търсеха брат ми. Не ни попитаха, преди да публикуват този разказ, и родителите ми го приеха доста тежко. Някой ден мога да ти го покажа, ако искаш.

Валгердур кимна.

Ерлендур започна да й разказва, а тя седеше и слушаше. След като приключи, тя се облегна назад в стола си и изпъшка.

— Значи, така и не го намерихте? — промълви тя.

Ерлендур поклати глава.

— Дълго време след случилото се, дори понякога и сега, си представях, че той не е умрял. Че е успял да слезе от планината, в окаяно състояние, загубил памет, и че ще го видя някъде. Понякога го търся с поглед сред тълпата и се опитвам да отгатна как би изглеждал. Това съвсем не са неестествени реакции, при положение че останките му не са открити. Състоянието ми е познато от работата в полицията. Когато нищо друго не е останало, единствено надеждата е жива.

— Обичали сте се — каза Валгердур. — С брат ти.

— Бяхме добри приятели — отвърна Ерлендур.

Настъпи дълбока тишина. Те седяха и се вслушваха в шумотевицата и глъчката на хотела, всеки потънал в мислите си. Чашите им бяха празни, но никой от двамата не се сещаше да си поръча още. Така мина известно време. После Ерлендур дойде на себе си, наведе се към жената и изстреля въпроса, който му се въртеше в главата, откакто бе започнала да му разказва за изневярата на мъжа си.

— Все още ли искаш да му отмъстиш?

Валгердур го погледна и кимна.

— Но не веднага — отвърна тя. — Не мога…

— Не — каза Ерлендур. — Имаш право. Естествено.

— По-добре ми разкажи за някое друго от тези изчезвания на хора, които са ти толкова интересни. За които четеш постоянно.

Ерлендур се усмихна и се замисли за миг, след което заразказва за изчезването на един човек, случило се пред очите на всички: историята на Йон Бергторсон, крадец от Скагафьордур.

В Скаги Йон тръгнал по замръзналото море да донесе акулата, която била извадена предния ден от една дупка в леда. Внезапно задухал остър вятър от юг, един леден блок се откъртил и се понесъл към откритото море. Поради лошото време хората преценили, че е невъзможно да отидат да приберат Йон с лодка, така че ледът отплавал извън фиорда, тласкан от бурния южен вятър. За последен път видели през бинокъла как Йон тича напред-назад по ледения блок, на далечния северен хоризонт.

29

Спокойната музика в бара им действаше приспивно. Двамата седяха мълчаливо, докато накрая Валгердур се протегна към него и го хвана за ръката.

— Най-добре е да си тръгвам — каза тя.

Ерлендур кимна. Изправиха се, тя го целуна по бузата и за миг се притисна до него.

Никой от двамата не забеляза Ева Линд, която влезе в бара и ги видя как се изправят, как жената го целува и сякаш се сгушва в него. Ева Линд усети как нещо я пробожда право в сърцето и с твърди крачки се отправи към тях.

— Коя е тая бабишкера? — рече тя и се вторачи в тях.

— Ева! — възкликна Ерлендур, изненадан да види дъщеря си в бара. — Дръж се прилично!

Валгердур протегна ръка. Ева Линд изгледа ръката й, вдигна поглед към Валгердур, после отново го сведе към протегнатата ръка. Ерлендур гледаше ту Валгердур, ту дъщеря си, като накрая се взря в Ева.

— Казва се Валгердур и е моя добра приятелка — поясни той.

Ева Линд погледна баща си, после отново Валгердур, но не пое протегнатата й ръка. Валгердур се усмихна смутено и тръгна да излиза от бара. Ерлендур я изпрати и гледа след нея, докато тя вървеше през фоайето на хотела. Ева Линд се приближи до него.

— Какво беше това? — попита тя. — Да не си започнал да плащаш на жени тук в бара?

— Беше изключително грубо от твоя страна! — възмути се Ерлендур. — Как въобще ти хрумна да се държиш по този начин? Не ти влиза в работата. По дяволите, остави ме на мира!

— Виж ти! Значи, ти можеш да ми се бъркаш в живота през цялото шибано денонощие, а аз не мога да знам коя чукаш тук в хотела!

— Престани с този просташки език! Защо си мислиш, че можеш да ми говориш така?

Ева Линд млъкна, но сърдито се втренчи в баща си. Той я загледа ядно. Беше бесен.

— Какво, да му се не види, искаш от мен, дете? — извика той в лицето й и изтича след Валгердур.

Жената беше излязла от хотела, бе минала през летящата врата и той я видя да сяда в едно такси. Когато изтича на тротоара пред хотела, забеляза само червените задни светлини на колата да изчезват зад ъгъла.