Гласът

— Ще говорим по-късно. — Ерлендур погледна часовника си. Беше закъснял за срещата с Валгердур. — Можеш ли да направиш нещо за мен? Стефания каза, че била със своя приятелка тук в хотела преди няколко дни. Искаш ли да поприказваш с тази жена и да получиш евентуално потвърждение?

Ерлендур й продиктува името на жената.

— Няма ли най-после да се махнеш от тоя хотел и да се прибереш вкъщи?

— Престани да ми дотягаш! — каза Ерлендур и затвори телефона.

28

Когато слезе във фоайето, Ерлендур видя там главния сервитьор Роузант. Запита се дали има време да свърши още нещо. Валгердур със сигурност беше вече пристигнала в хотела. Ерлендур погледна часовника си, направи гримаса и се отправи към главния сервитьор. Това не би трябвало да отнеме много време.

— Разкажи ми за курвите! — каза той без никакво предисловие, докато Роузант вежливо разговаряше с двама гости на хотела. Те очевидно бяха исландци, защото се взряха в Ерлендур с почуда, след което извърнаха лица към Роузант с някакво очакване в погледа.

Роузант се усмихна и малкият му мустак се повдигна. Извини се учтиво на двамата гости, поклони се и отведе Ерлендур настрана.

— Хотелът, това са хората и трябва да се погрижим да им е добре, не каза ли някаква подобна глупост? — попита Ерлендур.

— Не е глупост. Това ни учеха в училището за сервитьори.

— Учеха ли ви също как главните сервитьори да бъдат и сводници?

— Не знам за какво говориш.

— Ще ти кажа, щом не знаеш. Направил си малък публичен дом в хотела.

Роузант се усмихна.

— Публичен дом? — повтори той.

— Има ли нещо общо с убийството на Гвюдлойгур твоето сводничество?

Роузант поклати глава.

— Кой е бил при Гвюдлойгур, когато е бил убит?

Гледаха се очи в очи, докато накрая Роузант отклони поглед към пода.

— Никой, за когото да знам — каза той.

— Да не си бил ти самият?

— Някой от вашите сне показанията ми. Имам алиби.

— Гвюдлойгур имаше ли нещо общо с курвите?

— Не. И аз нямам нищо общо с никакви курви. Не знам откъде получаваш информация за кражби от кухнята и проститутки. Това е някаква безсмислица. Аз не съм сводник.

— Но…

— Имаме известна информация за някои наши гости. Чужденци, които идват на конференции. Също и исландци. Те искат компания и ние се опитваме да помогнем. Ако се срещат с красиви жени тук по баровете и се чувстват добре…

— Тогава всички са доволни. Това благодарни клиенти ли са?

— Много.

— Значи, ти си един вид осигурител на курви — каза Ерлендур.

— Аз…

— Е, от твоята уста звучи по-романтично. Управителят на хотела определено ти е съучастник. И шефът на рецепцията ли е от вашите?

Роузант се поколеба.

— Шефът на рецепцията от вашите ли е? — повтори Ерлендур.

— Той не споделя нашето желание да задоволява различните нужди на клиентите.

— Различните нужди на клиентите — изимитира го Ерлендур. — Къде се учите да приказвате по този начин?

— В училището за сервитьори.

Ерлендур погледна часовника си.

— И по какъв начин се разминава мнението на шефа на рецепцията с твоето?

— Понякога влизаме в конфликт.

Ерлендур си припомни, че шефът на рецепцията беше отрекъл в хотела да има проститутки, и си помисли, че вероятно той беше единственият от шефовете в хотела, на когото му пукаше за името на заведението.

— Но ти се опитваш да потушаваш конфликтите, или?

— Не знам за какво говориш.

— Много ли ви се пречка той?

Роузант не отговори нищо.

— Ти му изпрати курвата, нали? Леко предупреждение, ако си мисли да си отваря много устата. Бил си в заведението и си го видял, след което си изпратил някоя от курвите ти при него.

Роузант се двоумеше.

— Не знам за какво говориш — повтори той.

— Не, със сигурност не знаеш.

— Той просто е ужасяващо честен — каза Роузант и мустакът му се повдигна в почти незабележима ехидна усмивка. — Не иска да разбере, че е най-добре ние сами да контролираме това.

Валгердур чакаше Ерлендур на бара. Както на предната им среща, така и сега тя бе леко, но изкусно гримирана, което подсилваше чертите на лицето й. Под черното кожено палто носеше бяла копринена риза. Поздравиха се с ръкостискане и тя колебливо се усмихна. Той се зачуди дали тази им среща беше ново начало на отношенията им. Не можеше да си представи какво можеше да иска тази жена от него. При последното им виждане, когато се срещнаха в преддверието на хотела, тя като че ли бе казала последната си дума по повод на връзката им. Валгердур се усмихна и го попита дали да му предложи нещо от бара, или той може би е на смяна?

— По филмите ченгетата никога не пият, ако са на смяна — рече тя.

— Не гледам филми — отвърна с усмивка Ерлендур.

— Не — каза тя. — Четеш книги за мъчения и смърт.

Седнаха в един ъгъл на бара и мълчаливо загледаха хората наоколо. Колкото повече наближаваше Коледа, толкова по-силен ставаше шумът, който вдигаха гостите на хотела, поне така се струваше на Ерлендур. От високоговорителите непрестанно се разнасяха коледни песни, чужденците внасяха украсени пакети в хотела и пиеха бира, сякаш не знаеха, че никъде другаде в Европа, ако не и в целия свят, няма по-скъпа бира от местната.

— Успяхте да вземете проба от Уапшот — каза той.