Гласът

— Понякога, но никога не е достатъчно. Те отидоха вкъщи при мама и татко, заплашиха ги с най-лоши неща, потрошиха колата на татко. Родителите ми се опитват да плащат, за да се отърват от рекетьорите, но дълговете му просто са огромни. Слагат някакви лихви, направо абсурдни. Когато родителите ми се обадят в полицията, ченгетата като теб им казват, че нищо не могат да направят, защото това били само заплахи. Изглежда си е съвсем наред да заплашваш хората.

Тя погледна Ерлендур.

— Ако убият татко, може би тогава ще започнете да разследвате.

— Познаваше ли той Гвюдлойгур? Твоят брат? Те би трябвало да са се познавали. От коридора в мазето.

— Познаваха се — отвърна Осп мрачно.

— В какви отношения бяха?

— Гюли му плащаше за… — Осп млъкна.

— За какво?

— За разни неща, които брат ми правеше за него.

— Сексуални неща?

— Да, сексуални.

— Ти откъде знаеш?

— Брат ми ми каза.

— Той бил ли е при Гвюдлойгур онзи следобед?

— Не знам. Не съм го виждала от доста дни, не след… — Тя млъкна отново. След малко каза: — Не съм го виждала, откакто Гвюдлойгур беше намушкан. Не ми се е обаждал.

— Мисля, че той е бил долу в коридора съвсем наскоро. След като Гвюдлойгур беше убит.

— Не съм го виждала.

— Мислиш ли, че той е нападнал Гвюдлойгур?

— Не знам — отвърна Осп. — Знам само, че той никога не е нападал никого. Той постоянно бяга и сега със сигурност бяга и заради това тук, макар да не е направил нищо. Той не би могъл да направи никому нищо.

— И ти не знаеш къде е?

— Не. Не съм го чувала.

— Знаеш ли дали е познавал онзи британец, за когото ти споменах, Хенри Уапшот? Този с детското порно?

— Не, не го е познавал. Или поне така мисля. Защо питаш?

— Брат ти хомосексуален ли е?

Осп го погледна.

— Знам, че би направил всичко за пари — каза момичето. — Но не мисля, че е гей.

— Ще му кажеш ли, че искам да говоря с него? Ако е забелязал нещо долу в мазето, трябва да ми го каже. Трябва да го питам и за връзката му с Гвюдлойгур. Искам да знам дали го е срещал в деня, в който Гюли беше убит. Ще направиш ли това за мен? Да му кажеш, че се налага да говоря с него?

— Мислиш ли, че той е извършил това? Че е убил Гвюдлойгур?

— Не знам — отвърна Ерлендур. — Ако не го чуя много скоро, ще го обявя за издирване.

Осп не показа никаква реакция.

— Ти знаеше ли, че Гвюдлойгур е хомосексуален?

Осп вдигна поглед.

— Съдейки по това, което брат ми ми каза, да, такъв е бил. И съдейки по това, че е плащал на брат ми, за да бъде с него…

Осп млъкна.

— Знаеше ли, че Гвюдлойгур е мъртъв, когато те пратиха да го извикаш?

Тя го погледна.

— Не, не знаех. Не се опитвай да ми го припишеш това. Това ли се опитваш? Да не мислиш, че аз съм го убила?

— Ти не ми каза за брат ти в мазето.

— Той постоянно се забърква в някакви каши, но знам, че не е извършил убийство. Знам, че не би могъл да направи подобно нещо. Никога.

— Сигурно си в добри отношения с брат си, след като толкова го пазиш.

— Винаги сме били добри приятели — каза Осп и се изправи. — Ще говоря с него, ако ми се обади. Ще му кажа, че трябва да се видиш с него, ако знае нещо за случилото се.

Ерлендур кимна с глава и допълни, че щял да бъде в хотела до следобеда и тя можела по всяко време да го намери.

31

Когато слезе отново във фоайето, Ерлендур забеляза Елинборг да стои до гишето. Шефът на рецепцията направи знак в негова посока и Елинборг се обърна. Явно го търсеше и тръгна към него с бързи крачки. По лицето й бе изписано притеснение, каквото Ерлендур не бе виждал често у нея.

— Случило ли се е нещо? — попита той, щом тя се приближи.

— Може ли да седнем някъде? — каза тя. — Барът отворен ли е вече? Господи, колко ужасна е тази работа! Не знам въобще за какво му е на човек да я върши.

— Какво става? — отново попита Ерлендур.

Хвана я под ръка и я поведе към бара. Вратата на заведението беше затворена, но не заключена и те влязоха вътре. Макар и да беше отворено, самият бар, изглежда, не работеше. Ерлендур видя табелка, от която ставаше ясно, че няма да работи поне още един час. Седнаха в едно сепаре.

— Коледата ми отива по дяволите — каза Елинборг. — Никога не съм готвила толкова малко ястия. А всички роднини ще дойдат довечера и…

— Кажи ми какво се е случило! — рече Ерлендур.

— Такава бъркотия! — продължи тя. — Не го разбирам. Просто не го разбирам.

— Кого?

— Момчето! — допълни Елинборг. — Не разбирам какво става в главата му.

Тя разказа на Ерлендур, че вчера, вместо да си иде вкъщи да готви, отишла до Клехпур. Не знаела точно защо, но случаят с бащата и сина не й излизал от главата. Когато Ерлендур предположи, че вероятно защото й е омръзнало да готви за роднините, тя изобщо не се усмихна.