Императорът на тръните

Девърс се появи до него, от меча му се стичаше кръв.

— Ти уби папата! — Все едно имаше вероятност да не съм забелязал.

— Тя сама се уби, когато тръгна срещу сина ми. — Гърбът ми беше опрян в дървената стена на носилката, Макин още ме държеше за нагръдника.

— Ти уби папата — повтори Девърс, вперил невярващ поглед в окървавеното ѝ туловище. Напряко на свещените ѝ крака се бе проснал носач без ръце.

— Вижте какво трябва да направите сега, капитан Девърс. Накарайте хората си да натоварят трупа в тази идеална за целта кутия, на която съм се опрял. А докато те се занимават с това и изнасят останалите трупове, вие идете при лорд-командира на гвардията и го доведете тук. Подозирам, че когато лорд-командир Хемет си даде сметка какъв пожар ще пламне от огъня, който запалих току-що, ще му се прииска всичко това изобщо да не се е случвало. Ще му се иска Златната гвардия да не е избила до крак гвардейците на папата. И ще прояви голям интерес към новината, че нито един свързан с Рим очевидец не е оцелял. А каквото се случи без очевидци, все едно изобщо не се е случвало. След три дни ще ме коронясат за император и онези, които са ми отказали подкрепата си, горко ще съжаляват за престъпната си липса на предвидливост. Но няма да съжаляват дълго, защото съжаляват само живите. А ако случайно не ме коронясат, ще ми се отвори много работа — да вдигна армиите на девет кралства и да ги подкарам към Рим, за да изравним със земята тази бърлога на развала и корупция. Накратко, ако вашият лорд-командир иска да избегне реки от кръв и личната неприязън на следващия император заради някаква си папа… ще каже, че Пия и гвардейците ѝ са станали жертва на лич. Транспортирайте останките ѝ до Ватикана, и толкоз. Дори мога да предложа неин заместник…

Макин ме пусна, което ми позволи да се плъзна с няколко сантиметра надолу по дървената стена на носилката, тоест от върха на пръстите си до цяло стъпало. Не си бях давал сметка, че едва опирам в земята.

— Абсурд. Няма начин да потулиш нещо такова.

— Огледай се, Макин. — Разперих ръка в широк жест. — Тук е истински пущинак. Всички важни клечки са в двореца и никой не гледа през прозорците, това ти го гарантирам. А прислугата им си има предостатъчно работа там. — И махнах към господарските къщи в далечината. — Колкото до виенчани, те се крият по домовете си. Донякъде защото не са поканени на купона, но най-вече защото мъртъвците идат насам, а Златната гвардия е заета да ескортира големците, вместо да защитава града.

— Няма значение. Все някой ще разбере. И ще се разприказва. Ще плъзнат слухове.

— Не се плаша от слухове. Намирам ги за полезни дори — ще добавят тежест към думите ми. Обвинения обаче… те биха били проблем. Стигне ли се до обвинения, особено такива, изречени на висок глас и от високо място, значи е дошло време да поведа войските си към Рим. А и не забравяй, че средностатистическият войник от Златната гвардия го е грижа за църквата много по-малко, отколкото за жените в подвижната къща на Онса.

Последното го накара да се замисли. Гвардейците наистина презираха църквата заради отколешните ѝ опити да се меси в имперските дела. Едва ли им беше харесало, че папата се е довлякла във Виен и си позволява да спира един от Стоте, докато той е под тяхна протекция.

— Абсурд — повтори той и поклати глава.

— Така или иначе, кучката е мъртва — изтъкнах аз и му обърнах гръб. — Девърс! — Щракнах с пръсти пред лицето му. — Събуди се бе, човек! Не чу ли какво ти казах? За лорд-командира? Или покрива историята, или ще носи отговорността за кървава баня. Чу, нали? Стегни се и действай, иначе ще потегля към Рим с главата ѝ на копието си.

Капитан Девърс кимна като човек, който не е докрай сигурен буден ли е, или сънува. Зарязах го, като заобикалях труповете. Никога не ги прескачайте, рисковано е. Току-виж някой не е умрял съвсем и ви ръгне с нож в чатала.

— Ще съм в двореца, ако ти потрябвам.

Райк и Мартен чистеха мечовете си. Брадвата на Кент висеше в ръката му, от острието ѝ капеше кръв. Горкият изглеждаше дълбоко смутен.

— Ако Бог говори на някого, Кент, със сигурност не е говорил на онази зла старица. Вярата, която си открил… не я откри в църква, нали така? Откри я в болка и кръв. Не знам какво е досегнало душата ти, но не е бил свещеник в расо.

— Светият дух ме намери, Йорг. Ису, възкръсналият от мъртвите, ме изведе от мрака и охлади изгореното. — Без „кралю“ днес, без „господарю“ или друго от сорта.

Малцина се ползват с уважението ми, а Кент не е нито особено умен, нито е мъдрец, нито е достатъчно добродетелен, за да ми вдъхне уважение. А новото му кредо, след пожара, ми се струваше взето назаем, чужда догма, която той носеше като щит. Но уважавах инстинктите му на убиец, харесвах честността му. Но кой съм аз да го съдя? В рамките на една седмица чуках некромантка и убих папа.