Императорът на тръните

— За мен е важно да ти имам доверие, Кент. — Разперих ръце. — Имам нужда от твоята вяра. Затова искам да се вслушаш в този твой дух. Да слушаш внимателно. И ако трябва да умра за престъпленията си… искам ти да вдигнеш ръка срещу мен, ти да ме поразиш.

Порив на студения вятър се провря между нас. И аз осъзнах, че наистина го мисля, всяка дума. Предизвиквах го, както бях предизвикал бурята преди време. Да ме порази. Видях как Греча се изхлузва от острието ми, спомних си разширените ѝ от смътна изненада очи, спомних си как се срина в краката ми, кожа и кости в дрехи на малко момиче.

— Ако някой беше направил това за мен, когато бях малък, всички щяха да си спестят доста неприятности. — Така ѝ бях казал. Казал го бях на бурята, в една дива нощ, на върха на Висок замък. Казах го и на Кент Червения, ръцете му — побелели върху дръжката на северняшката му бойна брадва. — Направи го!

Кент отпусна брадвата. Поклати глава.

— В това сме заедно до края, Йорг.

Върнах се в каретата. Миана, с бебето на ръце, Катерин, Гомст и Осер, всички стояха отвън, увити в кожи и плащове, сгърбени срещу ледените пръсти на вятъра. Гледаха ме как се приближавам през гвардейците, сякаш вонята на престъплението ми вече е стигнала до носовете им, бледите им лица разкривени от студен ужас и още по-студено отвращение.

— Йорг? Чухме звуци на битка… опръскан си с кръв. — Миана пристъпи към мен.

— Оправих нещата, милейди. Точно както ме помоли.

— Убил си я. — Катерин изрече думите не като обвинение, а сякаш за да ги чуе изречени на глас, да провери дали е възможно да са верни.

— Тя умря. Как точно е въпрос на дискусия, на теологически дебат. И какво толкова? Подкрепяше ли ръката на Рим хората в тази империя, или ги задушаваше? И не се ли стегна още повече хватката му през годините, откакто Пия разлива телесата си върху папския трон? Дошло е време за свежа кръв, така мисля аз, време е някой, който наистина вярва в Бог, да си нахлузи най-глупавата шапка в християнския свят.

Преметнах ръка през раменете на епископ Гомст.

— Време е папа да стане човек, който не иска да е папа. Какво ще кажеш, отче?

Той вдигна поглед към мен. Не си бях давал сметка колко е нисък, изгърбен преждевременно под товара на годините и грижите. Или пък не си бях давал сметка колко висок съм станал самият аз.

— Наистина ли я уби?

Усмихнах се, макар да ми горчеше в устата, и казах:

— Прости ми, отче, защото съгреших.

И старият Гомсти, схванат от дългия престой в каретата и с натежало сърце, сведе глава да чуе изповедта ми.

44.

Пет години по-рано

— Виен е най-великият град на света. — Гвардеецът подсмръкна отново и сбърчи нос. Добре де, сигурно наистина вонях. Пътуването от либанския бряг беше дълго. — Не пускаме кого да е.

Великолепието на града тепърва щеше да се установи. Дотук бях яздил през покрайнините му, проснати с мили покрай брега на Дануб, градски къщи, работилници, странноприемници и пазарища. Величие и великолепие не видях, макар благосъстоянието да беше безспорно. Истинският Виен лежеше скрит зад високите стени, които навремето били заграждали целия град. Колкото до гвардееца, с когото разговарях, той очевидно хранеше съмнения дали прашен от пътя младок като мен има право да види въпросното великолепие.

— Предполагам, че пускате пътници да влязат, ако имат пари за харчене. — Отворих шепа да му покажа пет очукани медника от пет различни кралства. Наклоних ръка да се изсипят и той очаквано ги хвана в полет.

— Не престъпвай законите, иначе тебе ще те настъпят — рече и отстъпи да ми направи път.

Поведох коня си през портите. Още десетина гвардейци осъществяваха същия вид качествен контрол над новодошлите и повечето разговори се израждаха в шумни и въздълги пазарлъци.

— Хайде. — Дръпнах юздите. Кобилата — казваше се Хосана според търговеца, който ми я беше продал, — тръгна неохотно. Явно трябва да си яздил камила и след това кобила с мързелива стъпка, за да разбереш колко много ти липсва собственият ти кон. Винаги бях възприемал Барт като временен заместител на Герод, но сега искрено се надявах, че Юсуф е удържал на думата си и е намерил начин да върне Барт в замък Утрен.

Едва бях стъпил на старите виенски улици, когато върху главата ми се изля силен дъжд. Канавките се напълниха буквално за минути и преляха. Лятото вече бе поело на юг. В студените заливи на викингите зимата точеше оръжията си, слагаше жило на северния вятър и готвеше настъплението си.

С Хосана се скрихме от пороя в конюшнята на първия хан, който се изпречи пред погледа ми. Ако не друго, така си спестих необходимостта да избирам. Предадох юздите ѝ на едно момче със сено в косата и тръгнах към пивницата да си платя за легло на горния етаж и вана, в която да отмия поне част от прахоляка на дългия път.

— Искам да е изтъркана, преди да ѝ дадеш зоб, иначе ще се ядосам много — казах на момчето и му метнах една монета.