Избрани творби в два тома. Том втори

Усмихна се. (Усмихна се.) Изплези се — на самия себе си. (Изплези се на отсрещния, действителния.) Езикът на онзи от огледалото беше обложен, жълт. „Не си добре със стомаха“ — определи той диагнозата без думи, само с гримаса. Пак се усмихна. (Пак се усмихна.) Но този път долови нещо глупаво, изкуствено и престорено в усмивката, която му се връщаше. Приглади си косата (приглади си косата) с дясната (с лявата) ръка и веднага засрамено отвърна поглед и изчезна. Обичаше да застане пред огледалото и да прави глупашки физиономии. Но си помисли, че всички пред огледалото правят същото и тогава още повече се възмути, осъзнал, че тъй като всички са глупаци, значи, той всъщност само отдава дан на простащината. Осем и седемнадесет.

Знаеше, че трябва да бърза, ако не иска да го изгонят от агенцията. От тази агенция, която от известно време се беше превърнала в изходно място на неговото собствено ежедневно погребение.

От докосването на четката сапунът вдигна пухкава белезникавосинкава пяна, която го отвлече от тежките му мисли. Това беше моментът, когато сапунеста течност се изкачваше по тялото му, по мрежата от артерии и улесняваше действието на цялата физиологическа машинария… След като се върна съвсем към нормалното, на него му се стори по-удобно да потърси в сапунисания си мозък онази дума, с която искаше да сравни магазина на Мабел. Пелдора. Грънчарницата на Мабел. Палдора. Саламджийницата или дрогерията. Или всичко заедно: Пендора.

Над сапунерката беше бухнала достатъчно пяна, но той продължаваше да разтърква четката почти страстно. Играта на мехурчетата му доставяше безгрижната радост на голямо дете, която бълникаше в сърцето му като евтин ликьор. Още едно усилие по дирите на преследваната сричка щеше да е тогава достатъчно, за да се разпукне думата, узряла и сочна, за да изплува от неговата небрежна памет, над онази гъста и мътна вода. Но и този път разпръснатите частички, отломени от едно и също цяло, не се съединяваха вярно, не образуваха органичното цяло и той беше готов да се откаже завинаги от думата. Пендора!

И вече беше време да се откаже от това безполезно търсене, защото (двамата вдигнаха поглед и очите им се срещнаха) неговият брат-близнак с бухнала от пяна четка беше започнал да покрива брадичката си със синкавобяла прохлада, движейки плавно и точно лявата си ръка (той му подражаваше с дясната), докато покри стръмната част. Отмести очи и събраните в остър ъгъл стрелки го изправиха пред решаването на нова теорема на тревогата: осем и осемнадесет. Много бавно я решаваше. С твърдата цел да свърши скоро той натисна извития като рог бръснач, послушно следващ движенията на кутрето му.

Като пресметна, че след три минути ще свърши бръсненето, той вдигна дясната си (лявата) ръка до височината на дясното (лявото) ухо, мислейки си пътем, че надали може да има нещо по-трудно от това да се бръснеш както отражението му в огледалото. Беше извлякъл от този факт цяла серия от сложни по-сложни изчисления с цел да провери скоростта на светлината, която ПОЧТИ едновременно отиваше и се връщаше, за да възпроизведе всяко движение. Но естетът, който живееше в него, след борба, приблизително равна на корен квадратен от скоростта, която би могъл да провери, победи математика и мисълта на артиста се насочи към движенията на бръснача, проблясващ ту зеленикаво, ту синкаво, ту белезникаво — според различното осветление. Бързо прокара острието по дясната (лявата) си буза до меридиана на устните — математикът и естетът бяха сега в мир — и със задоволство забеляза, че лявата буза на отражението лъсна чиста, с краища от сапунена пяна.

Още не беше изтърсил бръснача, когато откъм кухнята се донесе тежък дим с тръпчива миризма на печено месо. Усети някакво потръпване под езика и поток от лека и рядка слюнка изпълни устата му с властния вкус на горещо масло. Пържени бъбреци. Най-сетне някаква промяна в проклетия магазин на Мабел. Пендора. И Пендора не е. Бъбреците пращяха в соса, заплющяха в ушите му като дъжд — всъщност същия дъжд, който валеше на разсъмване. Затуй не бива да забравя галошите си и шлифера. Бъбреци със сос. Няма съмнение.

От всичките му сетива най-малко доверие заслужаваше обонянието. Но независимо от петте му сетива, независимо че този гастрономически празник можеше да произлиза само от оптимизма на неговите стомашни сокове, необходимостта да свърши колкото може по-скоро беше в този момент най-належащата необходимост и на петте му сетива. Точно и плавно (математикът и артистът се озъбиха) прокара бръснача отпред (отзад) назад (напред) до левия (десния) ъгъл на устните си, докато с лявата си (дясната) ръка притискаше косата си, улеснявайки по този начин минаването на металическото острие отпред (отзад) назад (напред) и отгоре (горе) надолу. Двамата (задъхани) едновременно завършваха тази работа.